Крехкото чудо на живота.
Тази фраза ми се превърта в главата от сутринта.
Ама така ще стане. Като не ме водят редовно на танци, като не ми уплътняват времето с приятности, ще взема да мисля .. за неприятности.. за работа.. (даже може да взема и да работя)... НО най-главното е че ще взема да мисля... Опасна работа е това мисленето. Щото нещата малко по малко се сортират и човек от препълнена зеленчувка супа със зелки и моркови- упс -мисли, исках да кажа, се превръща в ... сурова енергия :). Мда това с "приятно пасирана порция" е превръщане от друг филм. Зеленчуците са преработени, мислите са преварени, и между два слънчеви лъча Конана Варварката (в ролята Матеа) тръгва да въздава справедливост... Или поне да се забавлява по варварски, а най вероятно и двете...
И в нов проблясък-припомняне, си мисля че не можеше да стане другояче. Не можеше просто. Нещата стават когато си готов за тях. Или както се е изразил неблагоразумно Лао Дзе Дун: Човек прави каквото иска или каквото може, но накрая става каквото трябва.

Хау. 
:)))

Хау, хау :))