Той каза: "Виждам дома ти оттук" и още нещо за светлината... (но аз винаги взимам името и адреса на младия мъж - писмено!) Светлината е временно явление... Той каза: нещо красиво. Но точният цитат трябва да бъде изказан пред хубавата Елена. Защото не слушах. Люлееше ме морето от текст, слънцето от думи, хартиената луна... Очаровано в люлка. Може би тъкмо това искаше той? Един омагьосан слушател? Нещо за звездите? Нещо за душата... Люлка. Ако думите можеха да градят паметник - светът щеше да е препълнен с паметници, пирамиди и Луври. И щеше да се налага здраво почистване на останките под всеки нов строеж от амбициозни думи... Хубаво е, че неръкотворните паметници се издигат в сърцата.  

там има тооолкова мнооого място :)))

усмихна ме

а и журито е неподкупно :))))))))).

надявам се аз да открия щастливата серия и после целия ден да си здраво нахилена :)))))))))))))))))))).

са равни на без думи!
И в двата случая средата е замърсена- със словестни или безсловестни боклуци.
Поздрави!
Хареса ми това за Думите!

при мен голямо слушане падна тия дни :)