Слушам танцова музика 
от обед,
и от обед мечтая 
за малко свободни минути...
Слушам музика тихо,
почти без натрапване.
Кротък протест в средата на седмицата
в средата на делото,
в средата на всичко средно.
(включително пръсти).
Не ми се крещи:
Това е агресия,
която не искам да изразходвам -
сериозен резерв
за критични минути.

Впрочем известно е:
гневните жени губят престиж,
а гневните мъже са нещо
съвсем обичайно.
Затова складирам внимателно 
отрицателните емоции
по рафтове,
сандъци и органайзери
затварям черния тефтер 
без тряскане...
и слушам
танцова музика от обед -
Аз съм прибрала себе си
като река в сухо време...