Не обичам да ставам рано - това днес е малко изключение, бягство. Пие ми се кафе, но когато отида и най-сетне си направя ще знам, че денят е започнал. Т.е всичкото му е започнало.
Дългите почивни дни са предпоставка за мислене.
Освен ако не ги пусне човек на автопилотот: кафе, нещо приятно, обяд, нещо ново, нещо познато и старо, почивка и вечер...
Усещам че в края на почивните дни ще трябва да изплюя и някакво решение, а мисълта отсега ме дразни. Аз съм везни все пак. Животът ми минава в колебание...
Колко текст може да напише човек без да разкаже конкретна случка? Практиката показва много, макар че тоя вид текстове ги мразя. Лъжливи са ми :). Само дето при мен няма случка в момента, няма, просто леко нагнетяване като във филм на Хичкок. Танцьорите се разтягат на сцената и ей сега, ей сега ще избухне музика в кресчендо.
А как деня сияе...

и тук просия леко:) Аз пък съм от ранните пилета, но тези почивни дни нещо се изхайлазих - или изхолузих,както и да се пише тази диалектна дума, така или иначе последната седмица ставах след седем, което доказва вредата от многото почивни дни! Но днес влязох в ритъм, неделя е, май е вече и пак се върнах към ставане преди слънцето :)

Хубавичко да се заредиш!

Не мога да си представя да се изхолузиш при тез уникални яйца и трапези дето завистливо гледах на блога ти :)))))))))))))).
Много слънце и вятър ти желая :)))))))..И дъжд :)))))))))

a, благодаря! и на теб желая - обло щастие като капка дъжд, като слънце :)