Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2008 10:08 - колебливо...
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1020 Коментари: 4 Гласове:
0



Трябва да бъда уверена в себе си. Да се отстоявам.
Да се движа напред. Да мисля напред. Да поемам рискове.
Понякога просто се  разпадам обаче.
Толкова се страхувам. Парализиращо е.
Аз винаги знам и другата гледна точка. Винаги знам точно какво губя. 
И какво мисли човекът отсреща.
Хипнотизиращо е.
Другите хора дали се страхуват така? И с костния мозък? До сгърчване на нервите и сърдечните мускули? Дори когато всъщност нищо фатално няма... Просто ое едно начало.
Какво трябва да направя за да прекрача страха си? Тренинг? Анти стрес терапии? Карате? Препиване? Упражнения в крясъци и самочувствие...



Песничка за страхливеца
 
 Страх го е да се извика,
 да се смее до пресита
 късно вечер да танцува
 да целува под звездите...
 Страх го е от всичко живо
 дето мърда и се гърчи,
 от деня пропит със слънце
 от нощта благоуханна!
 Страх го е така ужасно,
 безконтролно и горчиво:
 вкъщи пред стената бяла
 псува тъпо до забрава.
 Иде му от страх да скъса
 алената риза своя
 на четирдесет парчета -
 а не смее да го стори... 
 

Как го беше казала Мартиники: 

Събуди се, Сулема,
зарови медно джезве в горещия пясък,
кипни кафето
и докарай с зърно кардамон
ароматът на Изток, ароматът на Изгрев.
Заравяне на сенките в двора на утринта.
Разпуканият нар на устните ти свети.
Слънце е, Сулема.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - ...
09.05.2008 10:20
това защото Марта е една безстрашна пъзла ;)))

Няма човек, който да не се бои.

Виж обаче какво си намерих тези дни и се разтоварвам, музиката е едно от решенията, хубавата музика! :)

http://ru.youtube.com/watch?v=ICfue4iDseU&feature=related
цитирай
2. mattea - страхотна музика :)))))))
09.05.2008 21:42
благодаря ти :).
цитирай
3. анонимен - Н.
11.05.2008 00:51
Верно помага музиката.

Тия дни съм в един голям, много беден град, с висока престъпност, в латинска америка. Опасно е да се ходи по улиците. Но хората са добри (някои). През деня в центъра, ако се насочиш към кофти квартал пеша, се намира кой да те предупреди да не ходиш там. По тъмно е доста по-лошо. В тропиците се мръква бързо, и дори в центъра улиците веднага се обезлюдяват. Караш колата и заключваш вратите отвътре.

Днес чух музика от една невзрачна църква и влязох. Отстрани имаше човек, който свири на китара и пее, хората в църквата (тъмни, тук негърската кръв е силна) се прегръщат в кръгове и пригласят. Пасторът отвреме навреме проповядва с дълбок глас върху музиката.

Явно работи за разтоварване на стреса, може би е единственият начин да не изперкат.

Но за себе си предпочитам друг начин на живот.
цитирай
4. mattea - Толкова живо си го описал,
13.05.2008 09:40
за момент човек се пренася. :)
Така е, от лошо има и по лошо. Има и още по лошо. :))). Но кой го боли повече? Болката е нещо хипер субективно. Изглежда тя е точно определено количество и трябва да я понесеш в нужния размер независимо от конкретия повод.
Това от което човек плаче на 5, не е изобщо повод за плач на 15, на 35 се смееш на нещата които на 25 са тежали като воденичен камък...
И все пак.
А за пътуването много ти завиждам :))))))))))))))))))).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704393
Постинги: 343
Коментари: 1120
Гласове: 8786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031