Как чаплата от блатото излита
прибирайки крачетата си тънки 
съм виждала единствено на кино
и още у дома пред телевизора.
Аз не познавам джунглите горещи
нито блатата тъмни и свободни
ни прашните и бляскави пустини
ни залезните приказни морета.
Познавам само щъркела унесен
кръжащ домашно 
върху мойта къща
дошъл на лястовичките на гости.
Пътеките са златни и зелени -
макар че зная севера къде е,
не зная пътят накъде отвежда.
Надеждата си тръгвала последна.

Поука няма в моята история -
и всъщност нищо не е свършило напълно.
Разпъвайте платната, бели кораби,
криле размахайте,
ще тръгваме  със чаплите -
от блатото излитаме полека,
в посока към луната.

http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=318011

Много е хубаво, Матеа! Имам тук една 'Чапла на любовта" - красив сувенир от дърво веднага я свързах с текста...

Само тук - "крилете махайте", съветът ми е, ако не си искала да кажеш да си махаме крилете, разбира се да употребиш -

"...криле размахайте... "

Веднага го сменям :).