Бягството
/ с поздрав за eleni /

Откраднати минути самота:
моля Ви на никого не казвайте!
Принцесата избяга през прозореца,
за да изтърка тайно чифт пантофки, 
преди да е изгряло ново слънце.
Добре де, знаем, царят ще е бесен.
И бавно между боровете светли,
между брезите приказни и чисти,
във лунен вятър тъкмо срещу Еньовден,
събира самота и тишина
подобно чаша от кристал...
А шумовете тихи улягат във сърцето.
Не е изветен пътят нито мястото.
Но кой ще спре принцеста да бяга,
когато и е нужно?
Войникът клюма в тъмното пред прага,
мълчат камбаните до портата,
а царят все така дълбоко спи.

Принцесата обувките събува,
и боса стъпва по росата.



Вечерни криле
/ с поздрав за Martiniki :)/

Тази, която пише стихове,
тази вечер е просто тази,
която закъсняла се прибира...
Не, днес това не е ужасна
женска драма:
описваща на мулето живота
застанало сред битове и служба,
разпределено между хора чужди,
и хора свои по домашному.

По скоро там
отвъд вечерната умора,
усещам как поникват ми крила,
а вятърът ми роши перушините...

Не, не е,
песента за ангели изпята,
за ангели над земното и себе си,
политнали до бога.

Растат крилете ми във сиво.
И леко над земята
ме издигат.

Красиво е.
Наистина, красиво е.