В офиса, тази музика ме спасява.

Отделя ме от света покрай мен

от всичките хора и погледи

миризми, ръце и шумове

препълнили въздуха

в този късен слетобед.

Нека плаче китарата тихо зад рамото ми,

нека отброи една песен време.

Четох, че японците следват

осемстепенен път на самоконтрол

самовлюбване, самовладеене...

Те съумяват да бъдат,
в двуметрови клетки по двама,

настроени все така философски.

Моя кабина е моята музика

с неплътни стени

и граници тънки и плуващи.

Моля те, замълчи и послушай.

Подари ми, миг тишина и музика:

откраднат покой

и да бъде само мой...

Трябва копнежът

по съвършената красота,

която опитвам да създам на хартия.

да заглъхне в сърцето

без повече болка.