От обичайните час и половина дневно, Столична община повиши времето за транспорт на три до четири часа път отиване и връщане до работа. Общо взето, тези два - два и половина часа,  ми идват много нанагорно. Ако ги взема от работодателя си, тип хронично закъснение, ще ме уволни. Ако ги клъцна от времето за сън – пак ще ме уволни, щото ще почна да трупам грешки. Така като го гледам, ще трябва изобщо да престана да си отделям лично време, тип спорт книги или фризьор и също така, да почна отделям на семейството си 1 час по-малко дневно.  Мисля го това нещо заклещена в „обичайното” според радиото задръстване, мисля го и косата ми почва да се къдри. Затова пък утре в парка Заимов ще имало София Сити Фест. Знаете ли какво? ДА ВЪРВЯТ ....... , КЪДЕТО СЛЪНЦЕТО НЕ СВЕТИ!!!!

 

Бясна съм. Толкова съм бясна, а няма на кой да се накрещя като хората. Що да ядосвам околните, като те не са ми виновни? 

 

Само че кой ми е виновен за тези изядени 2 часа от живота ми? Я да сметна,  така е от средата на август средно 20 работни дни, около два месеца, ами 80 часа, две работни седмици за два месеца време.  Ма....ка му. Бяс ме е.

 

А опитах всичко: рейс, маршрутка, такси, кола, всичко. Само метрото все още не опитвам, но то все пак е в другия край на София, не мога да стигна до него за по-малко от час и четирисет. Това малко обезсмисля пробата.

 

Окей, окей, няма да дърпам дявола за опашката. Няма да коментирам мързела и злоупотребите. Прескачам думичките Еврофондове, източване и инфраструктура. Няма да се пресещам за инстанциите отговарящи за движението по пътищата. Няма да усещам дупките тип вчерашна бомбардировка по шосето. Ох. Знаете ли какво ми каза едно такси тия дни: „Клиента трябва да ми плаща вредни като пътя към адреса е в дупки.” А аз се изсмях мазно и казах – „А защо не блокирате общината? Искайте да се ремонтират пътищата и да се намалят задръстванията – вие можете, нали така?”

 

Но тия два часа си ги искам!!! НАПРАВЕТЕ НЕЩО!

Искам решения. Искам да се намалят проклетите задръствания, реално, днес. Не някой да ми констатира със задоволство, че "проблема почти е решен", докато отново закъснявам за работа, въпреки че тръгвам още пет минутки по рано. Искам ясен график за затварянето на разни улици, булеварди и околовръстни със още по ясни АЛТЕРНАТИВНИ транспортни схеми и разписания, които да се спазват. Искам много ясна схема за ремонта на шосета и улички с дупки като кратери. И този ремонт, да е толкова добър, че да не се налага да се прави отново след две седмици. И ако не е толкова добър, някой да си плати. Искам метро. По график. Искам днес едно подобрение, утре друго, и докрая на месеца да махнем един от часовете закъснение. Поне един. Не искам обещания и обяснения колко е трудно. Колко всички пречат. Така е, пречат, но така е било винаги. Добрите управници решават ТРУДНИ проблеми, когато ВСИЧКИ ИМ ПРЕЧАТ. Лошите се оплакват. Трудно е да, много е трудно, и всеки ден е трудно, но нали идеята на общината е да решава проблеми, а не да ги създава?

 

Хора, много съм уморена, и много ми идва. И не само на мен, знам това. И това не е нещо, което трябва да се премълчава, щото е временно, а и какво може да се направи? Временно, дрънки! И, да, може. По радиото ми говорят за „обичайните задръствания” и аз обмислям нещо нецензурно. Откога са обичайни? От две години средно обичайни, от два месеца нетърпимо обичайни?

 

 

 

Може би искаш да се въведе 100лв.дневна такса за влизане на кола в центъра?
Или всичките улици да се разширят с бутането на един ред сгради от двете страни?

Аз проблема го решавам - като тръгвам за работа около 7.00 ч.
А фитнеса - в салони в центъра.

Напълно те разбирам. За за нещастие използвам автобус, поради липса на повечето алтернативи...
И докато стигна за където съм тръгнала съм пред припадане на само заради чакането, но и заради натъпканите хора във въпросния автобус! Честна дума! Понякога имам чувството че ще припадна! И МРАЗЯ всичко това! Искам като се кача сутрин във автобуса.. не да има къде да се седне, а да има къде да се душа! 1 час в задръстването как се търпи като си мачкан от хиляди хора? Това си е мъчение!

и аз си кибича в задръствания... сумтя си и пак нищо не мога да направя, за да си подобря положението... я това, че повечето хора отиват на работа за два-три часа... че на кой му пука... явно само на нас - потърпевшите... ама и ние нищо не правим, че да е по-добре.... изобщо - идилийка...
П.П. преди две години имах идея да си зема хеликоптер... ама се замислих, че много скъпа му е поддръжката, а и няма къде да го презимявам... те покривите не биха го издържали :(

А то май само ние простосмъртните си говорим, че положението с предвижването в София е нетърпимо... Аз лично не съм чула някой от управниците на столицата да излезе с предложение за решаване на този проблем... или поне да си даде вид на загрижен .... Та мисълта ми е - кучетата си лаят, кервана си върви.... а керванджиите са изпаднали в летаргия....

1vo vzemi se ogramoti malko i posle postvai blogove (ne govorq za tehni4eskite gre6ki)
2ro po temata- az ne vijdam ti osven da se oplakva6, nqkakvi idei da dava6, makar4e mai taka e po-dobre, 4e o6te maloum6tini 6te doidat vpove4e :D

... е да се преместиш в друг град. Какво толкова, аз го направих. Сега съм много доволен. Отивам до работа (пеша) за 15 минути, вярно, че живея наблизо, но с автомобил е даже 3 минути. Сложи го 20 за половин град ( живея в Пловдив ). Вече съм спокоен, не съм толкова изнервен както когато живях в София. Там за 3 км по един булевард, с автомобил, псувах по 30 пъти и стигах изпотен. Живота ми е само един, за да му се подигравам по този начин. Не, благодаря.

прЕдвижвам (?!?) - придвижвам

прЕзимявам (?!?) - приземявам

и т.н. ... безумно е.

Не мисля, че искам нещата, които споменваш, най малкото не ми се виждат възможни.
Мисля че това което искам го казвам :))))))))

окей, друг град. А защо не и друга държава? А после с другите държави заедно да забраним и затворим София, щото животът в нея е ужасен...
Ясно е, че всеки ден намирам някакво решение, въпросът е в това, че е необходимо и разните хора, на които това им е работата, също да намерят решение.. Защо се излежават на мой гръб? Скатават се и си казват - София ще издържи... Брей...

Нещо просто трябва да се направи.

Мисля че с 2 часа повече дневно, освободени от градския транспорт, ще мога да си позволя да обръщам повече внимание на правописа :))))).

Mattea e prava, che nie palshtame danqci ,koito otivat po razni instituciiki,ne da ni objasnjavt kolkeo trudno..a da sednat da rabotjat..i da si izpolzvat glavite...Kogato pri men dodie klient(architect sqm) i mi posika edi si kakva sgrada..az ne pochavm da mu objsnjvam "vij moi chovek tvotia njama da stane..mnogo e trudno.."dai neshto po-lesnichko.."a pochavm da mislja reshenija i varianti..za tova mi plashtat...vqv vsichki golemi gradove ima zadrqstvanija..i vqv vsichki vseki den se pravi neshto za da se oblekchat...zashtoto tova sa milioni zagubeni rabotni chasove, kotio izchisleni v pari...sa v pqti poveche ot investiraneto v novi shemi,infrastrukturi i deistvija...samo che njakoi tam v tezi obshtini trjabva da misli ne samo za sobstvenija si gqz ilid aredi pasiansi ,s izvinenie..a da raboti tova za koeto mu plashtat..t.e da reshava problemtie na obshtinata

ne si opitala vsichko! Opitai s kolelo! Ili s motor! iskat se realni alternativi,a ne samo mrankane/oplakvane i t.n. Inache reshenieto e naistina zatvarqne na centara s visoki taksi za vhod i/ili visoki taksi za parkirane

- нова работа близо до в къщи, или
- ново жилище, близо до работата

Не е реалистично да получиш тия неща в София, съжалявам... Ако смениш държавата - да. Но навсякъде има неща, които няма да ти харесват, и ако мислиш че те трябва да се оправят за всички както на тебе ти харесва... ще срещаш разочарования.

Чети Айн Ранд. Всъщност май мога да се погрижа за това ;-)

ами по света знаеш ли как е, например лос анджелис - ако видиш тамошните задръствания, тукашните ще ти се сторят детска играчка.
кой ти е виновен, че си избрала да работиш на два часа път от вас? все едно аз да се хвана на работа в пловдив и да се оплаквам, че ми е на два часа от софия.
аз като си търсех работа, бях си казал - ако офиса й е в тези бизнес-паркове, дето ги правят край летището например, въобще не отговарям на обявата.
и по-горе са ти го казали - или си намери работно място близо до вас, или си продай апартамента и си купи друг, близо до работата.

как да се справят с проблема !
И като вземете да давате примери с Лос анжелис ,като ,че ние сме Америка ,та и над нея,според вас.В скандинавско няма задръствания ,защото има умове измислили рационални пътища и предвидили това преди години ! Поздрави на поамериканчените българи !Чакайте си американската демокрация по кръстовищата в задръстване.щото сте задръстени до един !

Абе вие нормални ли сте? Преместихте жената, наредихте й живота, офиса, жилището... Тук не става въпрос, че офисът и е далеч от жилището. Става въпрос за това, че живеем в хаос, и този хаос трябва да се оправи. Естествено е да изпитваш тези затруднения най-често когато отиваш и се връщаш от работа, защото това "упражнение" се повтаря 20 дни в месеца. Но и на кафе да отиваш - пак е същото. Хаос. Кочина. И това трябва да се оправи. Не живеем в 50-милионен град, че да е труден за оправяне. Има-няма милион и половина сме. Едва ли Столична община е с най-нисък бюджет, та да не стига да се решат проблемите. Въпросът е че няма желание те да бъдат решени, а явно няма и кадърни хора, които макар и да покрадват, да направят нещо и за нас - данъкоплатците. Малко ум трябва, и малко добра воля. Интересно е защо ги няма и какъв катаклизъм трябва да се случи, за да събуди у нас воля за нормален живот

Продължавам...
А най-тъпото е, дето сте готови да се примирите с хаоса. Да се нагодите някак и да я карате нататък.
Ясно, готино е да си flexible, да се приспособяваш и да оцеляваш, само че има неща, към които НЕ Е НЕОБХОДИМО да се нагажда човек. След като държавата е толкова старателна, когато трябва да си събере вземанията, нормално е да изискваме същото старание, когато трябва същата тази държава да се погрижи за нас - нейните граждани. Така се прави.
Да си заровиш главата в пясъка може и да е решение, ама г**а ти остава отвън...

Благодаря ти!!!

абе хора, вие живеещите в тези странни офис-общества. Време, пари, офиси , апартаменти..... Може ли да представя друга гледна точка? Аз съм студентка по медицина в София. И защо в София - защото тук е най добрия медицински университет( или вие нямате нужда от добри доктори..... или в приемния изпит трябва да има въпрос " В центъра ли живеете?).... пък и без друго съм си от тук. Живея в Бистрица..... беше близо някога Бистрица. Уча зад НДК-то на културата...как да преместя цял университет по наблизо....и как ще идват тогава колегите от Люлин? Работя в болница...... и къде е най близката болница....маи е правителствена...само на 1 час за хората, които не могат да си позволят кола.... нито могат да си позволят друга квартира и са обречени на преклонна възраст да живеят с родители.... да поздравим момчето което на 35 успешно напусна майка си:)...а на общежитие нямам право защото Бистрица си е част от София!!! И докато за едни времето е пари, за други е познания, а за трети е живот.... днес е моят живот и съжалявам, но утре може да е твоят.... защото най близката болница е на 1 час( най -близката, не най- добрата) и днес на промоция е на час и 20 мин, защото нещоси , а масовия доктор не е живял в центъра навремето, пък сестрата е станала много рано за доиде навреме и съжалява че ти прецака вените..... така боли нали....
А ти като си болен искаш да идеш на добър доктор нали, на доктор , а не на общинар или кмет..... ако искаш аз да съм професионалист заради твоя живот, бъди и ти професионалист заради двама ни!:) На мен не ми трябва да разбирам от инфраструктура...ама хич ...и колкото по малко разбирам от нея толкова по здравословно е за теб, разбираш нали ...ще имам време да си чета учебниците..... а то и не е само до оплакване аз си се справям някак тук и сега.....
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.....
лошо ли е да искам повече.... тук и сега:)

За колело се искат изключително железни нерви. София не е много мила с колоездачите - тях ги
пре(об)газват...

Гледай сега, нормално е да си правиш сметката колко време пътуваш, като почваш работа някъде. Аз пътувах 40 -50 минути като започвах и прецених че си струва защото работата ми харесва. И сега не искам да я сменям - за мен работата е нещо повече от надлъгване работодателя колко точно часове работя. Очевидно е наистина, за хората от общината работата е някакво отбиване на номера и прехвърляне на топката. ЗАмислям се обаче защо търпим всичко това.

Наистина професионализмът изисква да намериш решение, а не да си скубеш косите и да казваш на шефа си - "не мога да си свърша работата щото тия от Аутокад не са си дописали програмата а и въобще законите в България са лоши..."
Благодаря за разбирането. :)

виждаш ли колко извратено почваме да мислим тук:
В другите места хората смятат че общината е, за да работи за града в голямата част от времето си. Тук смятаме, че общината е, за да взима подкупи и да прехвърля имоти. От нея изобщо не се очаква да работи, ако не ти вземе подкуп, вече е нещо.
Също и полицията - забелязал ли си? У нас българите е вкоренено схващането, че полицаите идват след престъплението, абсолютно безполезни са, и давят свидетелите с протоколи. Знаеш ли колко бях изненадана, когато установих че те всъщност работят? ТРудно им е, неудобно им е, и да някои от тях прявят 48 часови смени с дежурства по улици и кръстовища заради скапани графици.
Знаеш ли струва ми се, че мога да получа някои неща в България. Например един минимум работа който всеки трябва да върши понеже за нея му се плаща. Това не е светът какъвто на мен ми се иска, това е нормалния свят. Ти не го ли получаваш от онези, които работят за теб?

Абсолютно с права тези проблеми се решават с повече знаене и можене навсякъде по света.

Стана ми интересно, от къде до къде са 2 часа пътуване.Не искам адрес, а зони.
А по въпроса за транспорта в СОфия, имам цели фермани изписани за това как може да се подобри драстично.Истината е че с всичките тези пари, наляти за преасфлатиране на улиците, досега проблема с трафика можеше да се реши за години напред.

Вие наистина понякога не се чувате какво говорите ... жилището да си сменяш, работата да си сменяш, какво ли да не си сменяш... От къде на къде в крайна сметка? И как се очаква да стане.
Примерно, аз, с моите специалности се виждам в скоро време да работя на едно от точно три места: едното е на Шипка, другото на Дондуков, третото ... забравих как се казваше улицата, но е около Кристал. Къде, моля, да си пльосна аз една малка спретната къщурка? Или да си опъна палатка на покрива на О'Шипка? Или респектвно на релсите на Дондуков или в градинката на Кристал?
А какво ще стане като искам да ходя на гости на баба ми, която се намира в Люлин? Екскурзия Слатина - Люлин с преспиване в София? Или и там да си бодна едно апартаментче .. или да си направя цигански катун от одеала ... както дойде.
Ами като тръгна на гости на приятели в Иван Вазов? Хоп, още едно апартаментче ... смях и 200 вица.
Мисля, че разсъждаваме доста повърхностно, ами съжалявам, за мен работа на "удобно" място не може да се намери. А и какво ще рече удобно място? Нали човек по начало е мобилен? Как да си намеря удобна къща до всичките знайни и незнайни места, които поради една или друга причина често посещавам? Или от мен се очаква да се затворя между четирите стени на своята крепост, защото от там, видите ли, ми е близко - имам работата, имам магазин за храна, какво му трябва още на човек.
Ами не, за такива пари, каквито се плащат за всичко, най-малкото, което може да се направи е да се ПОМИСЛИ за решение на дадения въпрос, а не само да се съчувства, че е тежко и трудно.
И към друга мисъл ме гони ... те нашите управници не ходят ли с коли до така наречената си работа (въпреки че зорлем я наричам така) и дали им е кеф? Ама на тях сигурно не им пука много ... имат си там номерца, светлинки, каквото дойде, народът като ги види и бяга, за да не се зарази с нещо. :)))
Сто пъти по-съгласна съм да плащам и данък изразходван бензин (което, вярвайте ми, вече е двоен разход докато кибичиш по 20 минути на всеки светофар), обаче нещо с тези пари да се направи.
И да, аз също съм от онези, които тъпо и упорито се гнетят по колите в задръствания, защото ако тръгна с Адския транспорт, наблъскана като сърдела, точно на всяка спирка ми става лошо от задух, мирис или каквото друго се сетите, точно на всяка спирка слизам поради тази причина и вися по половин час да чакам следващия смрадлив, бракуван, тресящ се Ман, та общо взето ако тръгна в 8, евентуално бих могла да стигна за обедната почивка на която и да било институция. Ами мерси, ама нема нужда. Ще си седя в моята си таратайка, ще изпушвам по един пепелник цигари в посока, обаче поне ще ми е удобно и няма да припадам от кибик върху нечии чужд крак по автобусите.
И да знаете, с компромиси от типа на намери си удобна работа, смени града, държавата, а най-добре се самоубий, за да не пълниш трафика където и да било, до никъде няма да стигнем. Тук като си пишем нищо няма да направим, но има и други методи, присъщи на едно развито гражданско общество. Но нито един от методите не е да играем на мълчанка.

след което автобусът й започнал да идва навреме.Даже получила извинение за нанесените вреди - закъснения за работа и провалени пътувания извън София.

Ти си сладурче.
Знам, че всичко ще изтърпиш.

Сега тръгвам в 8.45 и оак стигам в девет. Просто пропускам трафика да мине и се изтеглям на спокойствие.

Сестра ми тръгва в 7 и половина и пие кафе в офиса, вместо у тях. Всеки решава за себе си, важно е да избегнеш всички останали, а това определено няма да стане с нерви и писане в блог :)

Ами толкова се е пътувало през турското робсво -пеша с пиене на кафе в селата- по пътя .Какво ти пречи да си носиш кафе в термус?
Ще имаш повече веме да обмисляш живота сиЧудна придобивка
Е,държавата така ще се разпадне

трамвай + пеша.

успешна седмица :)

Абе през турско не е имало трамвай

Аз не броя за работа това, че на някой му е трудно. Полицията работи, ако разкрива и предотвратява престъпления, и прави града по-безопасно място. Ненормални смени и други подобни ги броя към несвършената работа - само че от други хора, пак в полицията.

В система като полицията или общината обикновено всеки върши някакъв минимум работа. Само че това просто не е достатъчно. Ако хората наистина искат да свършат работа - в смисъл да постигнат краен резултат, и да се чувстват зле ако не се получава - това помага. Помага също и да се търси отговорност за резултатите от ръководителите на тези организации.