Събуждам се,

съвсем без бързане,

без драма, задължителност и служба.

Или събуждам нещо чуждо?

Или е още сън, в съня, това пробуждане...

/Главата ми тежи,

очите ми примигват сухо -

сърцето ми тежи.../

Горчив е въздухът,

но все пак чувствам вкус.

Усещам светлина,

или надеждата за нея.

И стиховете -

още не са стихове -

по-скоро са идея, чернова.

Надеждата за стихове.

Играят сенки

по стъклата на прозорците,

танцуват прилепи по двора.

Вземи багажа си в ръка

и хващай пътя, страннико,

до днеска спящ в дома ми.

Завръща се

стопанката на къщата.

Сега.

Какво ми пука че е залез...