Около година не пиша редовно в блога си и установявам, че стилът ми отива към разваляне. (отново). Почна ли по-дълъг текст и слогът прелива от паразитни и жаргонни думички и недовършени изречения... Ох! Ах Их и тем подобни звукови ефекти. И досадното желание изречението да звучи "яко". Да ама като говориш "яко" е добре -гримаса, жест, ефект - и винаги можеш да се коригираш- гласно. А когато те четат - и не те разбират... и по-лошо...Си прецакан това е.

А само исках да кажа, че никак не ми се занимава с граници. Окей, очертавам ги щом трябва. Даже може да запаля гранични огньове във кулите и да поставя зли граничарски кучета. Или даже ток по оградната мрежа... А ми се иска ежедневните ми усилия  да са насочени към това проектът да е хубав и работата да е интересна и плодотворна, отколкото към нечия игра на важност. Защото било много важно да си важен. Дори повече от това да имаш смисъл.

Мда. Рядкото попълване на блога оказва влияние.
Забравям да мисля в думи. Мисля в емоции и цветове.