Меките лъчи на слънцето,

като меки лапички

галят душата,

стичат се през прозореца там.

Пролет е.

И славеят вън

отново чирика различна мелодия.

(Седемнайста подред все различна,

за онези, които гледат канарчета.)

Ясно небе.

Вечерта, омагьосана дама,

хвърля въздушни любовни признания,

хладни въздушни целувки,

за всички слушатели.

После чувам китари, през твоя балкон.
Топъл вятър по залез.

С толкова много любов,

е светът по-красив ...или не?

Днес не споря със никой, не го поучавам,

за парите не мисля -  

за тях, намаляващите...

(Нито за избори, работа, хляба.)

Пролет е.

Без революции,

много естествено, цялостно,

стъпила в София.