Постинг
24.07.2009 13:43 -
Отивам на изпит
(стискайте ми палци.)
Чета стария си учебник и леко ме втриса. Почина човека, който го написа - преди 2 може би три години. Не помня. Толкова беше страшен, сърдит и взискателен, това си спомням ясно. Аз бягах от неговите часове и все търсех някой, който да ми говори разбрано и човешки. Така се получи, че никой от близките ми не се занимаваше дори с близка до моята специалност. Нямах предварителна подготовка, никакви начални познания, учих архитектура отвсякъде и отникъде, както жаден човек яде диня, без план и грация. И си мислех, че учебника му е неправилен. Че не учим новото, интересното и това дето ще го ползваме, а само отчаяни проби, грешки, проби, всякакви соц. недомислици. Модули. Панели. Типизации. Кранове. А всеки иска тухлена сграда в Лозенец.
Сега си давам сметка колко близо е било тогавашното развитие на строителството до запада (макар и жестоко разкривено от социалистическото мислене и постоянното желание да икономисаш и уеднаквиш до напълно безсмислена степен). Всъщност колко лошо, колко безсмислено са изхабени 15 тина година от прехода. Без почти никаква приемственост. Само отричане. Самоотричане. Строителството вървеше назад и наопаки като технология, познания и развитие.
Едва напоследък, си давам сметка колко от уж новите материали и технологии се съдържат в старичкия ми оръфан учебник. Колко детайли и каталози в основата си дублират простичките скици и принципи за кораво и меко, топло и студено, мокро и сухо, на които се гради всеки един смислен строителен елемент. Колко от уж новите елементи и материали залагат на все същата икономия и уеднаквяване с единствена разлика в опаковките и шарената брошура. Парите навсякъде са пари. Представям си колко е било страшно да зачеркнеш своите познания и да се опитваш да строиш угаждайки на диви, необразовани клиенти (с мисъл за не повече от 5 минути напред, видели най-вече как строи съседа Груйко), учейки диви и необразовани студенти (бунтуващи се срещу всичко и всеки), че и това в учебника има смисъл, въпреки че в социализма няма. Или просто спираш да обясняваш. И да се бориш. Който има очи да гледа, който има глава да мисли.
Струва ми се, че хората умишлено комуникират неправилно. Нарочно не се разбират, нарочно се разбират накриво, не искат да се изслушват... не чуват.
Разглеждам Архитектурата Днес на Ташен. Разглеждам 100 съвременни архитекти. Разглежам Съвременната къща, хотел, еко селище, еко строителство. Разглеждам Съвременни галерии, съвременни учебни заведения, наш дом и домът.
Колко бавно всъщност се изменя света.
Чета стария си учебник и леко ме втриса. Почина човека, който го написа - преди 2 може би три години. Не помня. Толкова беше страшен, сърдит и взискателен, това си спомням ясно. Аз бягах от неговите часове и все търсех някой, който да ми говори разбрано и човешки. Така се получи, че никой от близките ми не се занимаваше дори с близка до моята специалност. Нямах предварителна подготовка, никакви начални познания, учих архитектура отвсякъде и отникъде, както жаден човек яде диня, без план и грация. И си мислех, че учебника му е неправилен. Че не учим новото, интересното и това дето ще го ползваме, а само отчаяни проби, грешки, проби, всякакви соц. недомислици. Модули. Панели. Типизации. Кранове. А всеки иска тухлена сграда в Лозенец.
Сега си давам сметка колко близо е било тогавашното развитие на строителството до запада (макар и жестоко разкривено от социалистическото мислене и постоянното желание да икономисаш и уеднаквиш до напълно безсмислена степен). Всъщност колко лошо, колко безсмислено са изхабени 15 тина година от прехода. Без почти никаква приемственост. Само отричане. Самоотричане. Строителството вървеше назад и наопаки като технология, познания и развитие.
Едва напоследък, си давам сметка колко от уж новите материали и технологии се съдържат в старичкия ми оръфан учебник. Колко детайли и каталози в основата си дублират простичките скици и принципи за кораво и меко, топло и студено, мокро и сухо, на които се гради всеки един смислен строителен елемент. Колко от уж новите елементи и материали залагат на все същата икономия и уеднаквяване с единствена разлика в опаковките и шарената брошура. Парите навсякъде са пари. Представям си колко е било страшно да зачеркнеш своите познания и да се опитваш да строиш угаждайки на диви, необразовани клиенти (с мисъл за не повече от 5 минути напред, видели най-вече как строи съседа Груйко), учейки диви и необразовани студенти (бунтуващи се срещу всичко и всеки), че и това в учебника има смисъл, въпреки че в социализма няма. Или просто спираш да обясняваш. И да се бориш. Който има очи да гледа, който има глава да мисли.
Струва ми се, че хората умишлено комуникират неправилно. Нарочно не се разбират, нарочно се разбират накриво, не искат да се изслушват... не чуват.
Разглеждам Архитектурата Днес на Ташен. Разглеждам 100 съвременни архитекти. Разглежам Съвременната къща, хотел, еко селище, еко строителство. Разглеждам Съвременни галерии, съвременни учебни заведения, наш дом и домът.
Колко бавно всъщност се изменя света.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8789
