Липсва ми един от блоговете, които четях редовно. Не в blog.bg. Намиреше се тук., livejournal.com;  беше на руски. Тя е изключително успешна руска писателка с невероятно чувство за хумор и великолепно борбено отношение към света и живота. Не, не е Достоевски, ама пък и то е ясно, аз не бих чела блога на Достоевски. Някак си не е много мой тип ежедневно четиво. Книгите и са нещо средно между криминалета и фантастични истории метнати в съвремието, а героите и са заредени с онзи тип живост, който ги изплюва право в реалността. Не знам защо, но напоследък почти не ми попадат книги с живи герои. Светът на книгите, дето масово се пробутват по книжарниците е препълнен със скучни съвършен,и добри и зли образи, за които изобщо не ми е интересно да чета.
Имам чувството, че издателите в България са заспали дълбок сън. Превеждат единствено скучни амазонски блокбастъри, еднакви, еднакви, еднакви... тъпи. Розови до оранжеви. На равнището най-много на петнайсетгодишни деца с литературни търсения.
Не мога да си обясня защо например никой не превежда Сергей Мусаниф. Да, шести е по популярност, много добри продажби. Единствената що годе своевременна реакция, Сергей Минаев, като че ли сам се е погрижил за себе си.
Упс. Да не забравя - чета Аликзандър Маккол Смит и ми харесва. Не е много жизнено, но пък е реално. И толкова шотландско.