Дописва ми се в блога, тъкмо когато имам друга работа...

Забелязах едно интересна особеност и ми се искаше да я споделя. Струва ми се че българите работещи и живеещи в чужбина, вкарват определението "по-долни класи" в речника си. Значи, да изброя наум, чула съм това словосъчетание от последните ... хм,.. 5 души с дълъг стаж в чужбина с които съм говорила през последните 2 месеца. Едва ли това е представителна статистическа извадка, и все пак разни мисли ми прещракаха в главата. Тая работа с класите и класовите деления в България никак не е популярна. Тук си знаем, че нямаме нито аристокрация, нито някакви ... елитни  "по-висши" класи. Богаташи, то се знае, имаме в изобилие, но те не пасват на определението висша класа. Може би заради масово разпространената сред тях парвенющина и простотия... а може би щото фолк клубовете нямат фейс - контрол... А може би щото богаташите са наши съседи и много добре знаем как повечето от тях са спечелили парите си.  В чужбина обаче явно има и други видове богаташи - благородни, милосърдни, трудолюбиви, раздаващи, съдаващи... Възможно е, аз не познавам нито Бил Гейтс, нито никой от семейство Ротшилд... Ако потърсим контрастно, то обратното на Богаташите са Бедняци. Сложно е да се каже в България обаче. Какво е мерилото за бедняка? "В България гладни гробища няма", казва баба ми, и ми звучи много убедително. Все още земята е плодородна, все още има  как да се яде... При това Бедняк не значи нисша класа. Нисша класа според мен означава едновременно тъп, мързелив, необразован човек, с нисък морал, ниски доходи и без идея за някакво бъдеще. Защо иначе ще е нисш? В България най-често хората с ниски доходи не са тъпи и необразовани и/или ниско морални.... т.е. много е труно да ги наречеш "долна класа". Окей окей, ясно е че в България няма средна класа, (отделни единици пулсират около средата, но не стигат за цяла класа ...) Добре, това е ясно - защо, как, сега не ми се разсъждава пък и не съм политико-социолого-икономист. Просто не съм свикнала с класирането. Странно ми звучи, че "оттук пазаруват по-долните класи италианци", "работя при един барон, много интелигентен и мил човек, от висшата класа." и "веднага си личи, че той е от долните класи" и "тия там ги харесват само долните им класи..."
Брех как всичко е подредено по рафтове и етикетирано. А раболепие... майчице какво раболепие се развива пред висшите класи...

Не, не се подигравайте, аз не искам да подменям термини, значения или темподобни. Вероятно по -образованите можете да ми изцитирате няколко определения за класово деление, роли и функции и т.н. Просто е шокиращо да го слушам в ежедневната реч на хората изкарващи хляба си навън.

и на мен не ми харесва някакво си там етикиране. в край сметка, всички в пръста отиваме

и ми изглежда ужасно остаряло.. все едно се връщам в някой роман от 19 век.

аз съм съгласна с това ,което написа-да,така е с тези класи в България,но не съм мн.сигурна но смятам,4е тези класи ги има и извън страната/ТАКА СМЯТАМ ПОНЕ АЗ,защото 4год. съм ЕМИГРАНТ/

Странно, моите приятели живеещи в чужбина не говорят за класи. От общите ни: Данчо, Григор, Камен - не си представям някой от тях да говори така и със сигурност не съм ги чувал да го правят.

Но и някак си ми е странно да ги наричам "емигранти", все едно това е някаква определяща характеристика за тях като хора - те са като нас, просто са избрали да функционират някъде другаде...

Иначе и аз не харесвам "класирането" на хора, особено когато се предполага да е универсално и по всички характеристики...

В този ред на мисли, препоръчвам ти това:

http://www.ted.com/talks/lang/eng/alain_de_botton_a_kinder_gentler_philosophy_of_success.html

За съжаление няма субтитри на български, но ти ще се оправиш :-))

и аз не си представям нито Данчо нито Григор нито Камен. Нито Нели. Нито мога да ги приема за емигранти - това е твърде слабо понятие за да поеме идеята за тях общо или поотделно. Обаче това за долните класи го чух прекалено много пъти за да го пропусна. Просто тук си го нямаме в речника, пък на двайстия път човек почва да се чуди какво чува. :)
сега отивам да слушам Ален :)

Изкуството да кажеш нещо ново на базата на отдавна известни факти ... струва ми се, че Ален го владее :).. И колко е бритиш само, с тия примери за Английската кралица... Аз лично малко повече харесвам анализите на един руски популярен психотерапевт - Курпатов се казва. Даже видях, че отскоро го превеждат на български. Той има една книжка "Парите в големия град", в която анализира битуващите митове и легенди за парите, изкарването им, запазването им, и всичко онова, което символизират. Много е интересно защото колкото и ужким развит да е човек отношението му към парите е винаги ... хм митологизиращо. Как го беше казал Курпатов - тези които имат пари казват - "имам, защото съм умен", тези който нямат - "нямам, защото съм честен", но това е класическа подмяна на понятията. Общо взето много близки неща имаше с идеите на този Ален за успех и провал, но, хм, остойностени. ;). А пък идеята за завистта при Курпатов звучеше така (малко по брутално е, без английската кралица) - "да завиждаш на нечий живот/успех/състояние е все едно да си представяш чужд оргазъм - прекрасен ама не го усещаш. Смисълът е в това да усещаш своя."
Аз лично се разпознах в ситуациите, в които нямам пари, а трябва да ходя в скъп ресторант - това винаги ми е било адски мъчително, когато се случи - и здравата се посмях над себе си. При Ален не се разпознах никъде - някак си даже ми се струва, че не е съвсем прав на моменти. Хех ще се опитам да го напиша като пост, че здравата зачегъртах.

Хехе, не се сещам наистина умни и богати хора да приписват парите си на това че са умни... на комбинация от упоритост, бачкане, късмет - да.