Слушах ето тук:
http://www.ted.com/talks/lang/eng/alain_de_botton_a_kinder_gentler_philosophy_of_success.html
и макар че много ми хареса основната нишка на посланието, имам някои възражения. Да, наистина, в деветнайсти век неуспехът се е обяснявал преди всичко с трагичната съдба, докато днес използваната дума е неуспял или поанглийчено ама шикозно "лузер", т.е човек все повече поема отговорност както за успеха си, така и за неуспеха си. И разбира се по-тежко е да възприемеш един провал именно знаейки че сам си отговорен за него. С две ръце ръкопляскам над твърдението, че не бива да бъдем лесни съдници и оценяващи - срещала съм го и в Библията, но ми се струва, че и там не е първоизточника. (затова не споря обаче - което не знам, не знам.) Идеята, че поради тази висока съзнателност сами трябва да избираме какво е "успех" за самите нас също я оценявам високо. Мда след като сами ще го правим добре е да избираме какво правим.  Какъв е смисълът да се бориш 20 години за лъскава къща в Бояна, бърза кола, децата в Оксфорд, и да установиш че 20 пълноценни години от живота си си вършил досадни и безсмислени дейности... Това ме подсеща и за един прекрасен разказ на Джек Лондон "By The Turtles of Tasman".. ама няма да задълбавам...
Но ми се струва, че въпреки, че поемането на отговорност за съдбата си е тежка и често пъти мъчителна задача, това не я прави несъществена. Т.е след като  определени събития в живота на един човек и са следствие на неговия избор, то мъчително или не, осъзнато или не, отговорността за тях е лично негова. И според мен, добре е да е осъзнато. Иначе как може да се промени?
Окей, някога са казвали, че даден човек е нещастен, unfortuned, с лош къмет, сега му се казва, че е неуспял или направо тъп, loser. Обаче като се замисля и на царете и успешните, някога са казвали - късметлия, любимец на боговете... т.е успехът им също не е считан за техен. Той е бил дете на "Добрия случай" и "Щастливата среща".... и е можел изключително лесно да бъде отнет по тази логика... Един разгневен бог е напълно достатъчен. Т.е. съществувало е съвсем същото море от несигурност и отчаяние, отдолу, под всичките успехи и неуспехи, с едно и също име "ниска самооценка".  Независимо на какво се базира самооценката - външни фактори (сърдити богове) или вътрешни фактори (грешни избори и загубенячество).  И не ми харесва леко носталгичния тон на лекцията - за хм "толерантността" на хората от 19 век...
....
и именно тук се разклоняват подходите и проблемите. Може  да се лекува първопричината (повишаване на човешките качества ) или може да се лекува симптомът (корекция на поставените цели ) а добре е и гледната точка на обществото...
Мда унесох се пак, да взема и малко работа да отметна :)))), че иначе ще се оценя на седма степен "лениво"... :)

Мда, с отговорността за загубата през прозореца изхвърча и заслугата за успеха, вярно е :-))))

Айде още един линк щом точно този аспект те е впечатлил - ще ти разкажат как genius идва от genie, как испанското "оле" е съкратена форма на "аллах" и въобще за божественото у твореца :-)

http://www.ted.com/talks/elizabeth_gilbert_on_genius.html

много ми е интересно как избират темите си и разговорите :)

Това са записи от ежегодна конференция... не знам как подбират участниците.