София тук сега,
е разпънала снага.
Зимата сковава ясното небе.
Спускам се в самота,
на крилете на вечерта.
Няма тук следи оставени от теб.

Вятърът див мълчи,
музиката боли,
и летят над мене гарван и тъма.
Зная, къде вървиш
мене не чакаш ти,
Пътят към теб: остава си отрязан.

Без извинение,
без обяснение,
аз вървя в обратната посока.
Няма любов сама!
Вярвам: без мен в нощта,
вярвам: ти сам ще бъдеш, този който.