Напоследък, дойде ли ми желание да пиша текст, успявам бързо да го убия. (Да не четат черно-бяло и героично настроените пейсатели.) Да-да, днес аз съм много повече отрицателен герой. Писането на текст просто за да го има губи стойността си за мен. А и блогът ми няма как да е терапевтичен, понеже е твърде явен. Няма как да го населя с хората, които виждам, както ги виждам - не бих могла да ги поставя в никакви текстови рамки.. И установих, че напоследък предпочитам текста ми да върши работа. Да разсъждава и да бъде четен от разсъждаващи. Да бъде полезен и информативен. Не просто да провокира на балканско-битова тематика. От друга страна то това си е изкуство и занаят така че вероятно още известно време няма да го постигам.
И да, обичам да си играя с отрицания.

Слушах една лекция, върху ПР митологии и знаковост, маркетинг и реклама и ужасно ужасно се радвах. Защо - не казвам. Достатъчно е да споделя обхваналото ме настроение на светла еуфория. Така де, не ми се случва толкова често. Цитираха една руска песен, която знам но над която не бях се замисляла. В нея певец с чисто рокерски имидж - кожени гащи, електрическа китара и съответстващи движения и състава пее " Я рожден в Советском Союзе, сделан я в СССР..." И изброява всички неща, които могат да бъдат обвързани с руското - поети, жени, територии. (вкл Украйна и Белорусия, които пък определено не се кефят на цялата работа.) Публиката в клипа обаче много се кефи на текста. Песента създава много въможности за идентификация - така каза едно от момичетата, които слушаха. Да. Аз също съм поколението, родено по времето на Съветския съюз. Големият брат от север, за добро или лошо беше част и от моето детство, и от младостта на родителите ми. Въпреки че много се дразнех на руските деца, които вечно ни даваха за пример в първи клас, и сега слушам с ентусиазъм крокодила Гена - Честит рожден ден, и се радвам на зеления попугай. Щото добро-лошо, беше си моето детство, нямам си друго.
Замислих се, кои са нашите съвременни подобни песни, които да рекламират това специфично или пък не толкова специфично, българско нещо у нас.  Знам няколко съвременни песни посветени на Крали Марко и .... мдааааа.... не е нещо, с което да се похвали човек. Май имаме песен Българи - Юнаци. Обаче не ми се струва да е особено грабваща и завладяваща, не и преди юнашко пийване и хапване... Слушала съм и една с македонска насоченост  "Вардар, Струма и Марица, три рекици, три сестрици, дето е текло пак ще си тече....", но и тази не ми изглежда успешна от маркетингова гледна точка. Да, щото тук въобще не говоря за право и криво или за морал. По-скоро за определен механизъм.
И знаете ли какво. Мисля си - просто си мисля- ей така без доказателства- че ние Българите сме надраснали желанието да бъдем точно, само и единствено Българи. Затова и повече не се идентифицираме с изцяло фолк насоченост. Нито на текста, нито на песента, нито на нищо. За да поискаме да се идентифицираме с даден герой, е необходимо да го чувстваме част от света.

Мдааа почивката изтече....