Вървя между локвите,
и слънчеви капки отскачат от пътя - 
встрани.

И стъпките в ритъм отекват.
Две. Три.

Опитвам да кажа наум
онзи стих на Превер
за "земята, която е всъщност звезда".
За този ден там в Монсури сред градини.
Не помня и думите бъркам.
В този ден аз те целунах.
В този ден ти ме целуна.
Не помня, защото в Париж не сме ходили с тебе.
 Редът е объркан, 
единствено вкус на малини и тъмни цветя
посред зимата чувствам.

Опитвам да кажа наум
онзи стих на Превер.
И за молитва и обещание,
припомням си лошо
малко кротка поезия.

 Твоето лице се оглежда в локвите.
Мислите, слънчеви капки -
ме водят край теб.
 

жизнерадостно е и е някак споменно-надеждно ( хвърля мостове и назад и напред)

усмихна ме

Като слънчева капка с малинов вкус .