Питке, медена питке,
Разбрах, че пееш песнички:
и хубаво пееш,
но аз не те чувам от пътя.
До теб съм,
но ето,че никак не мога
да чуя и дума.
Затова,
качи се тук, на носа ми,
изпей си песничката,
питке...

Звездите са като луни
небето е като купа с кестени
подрънква купата,
а огънят в душата ми припуква:
да, този ритъм
заглушава всяка песен
по пътеката.

Медена питке,
качи се на носа ми
и ще ти изпея песничка.
Аз съм ловец, нали знаеш?
Каня те, без угризения,
с ясно видима
задна мисъл:

Времето на песните отмина...