Разбира се, 
аз знаех, че съм смъртна.
Разбирах края
също както и началото - 
съвсем не неочаквано.
Но вярвах също
в предполагаем смисъл и идея.
Че имам цел,
и крайно предопределение,
че съм родена да летя,
подобно вятър
и отвисоко да преброждам планините.

Разбрах, обаче, че ще остарея
и умра,
тъй както всички други хора,
без изключение,
в деня,
когато ме заряза, там,
в средата на небето.

И докато,
залепях напуканото си сърце,
за да изкара някак си за малко...
разбрах, че даже и това,

тук вече,
няма никакво значение.