Дните във бяло и златно
тръпнат във есен студена.

Слънцето мига свенливо, 
облакът плаче смутено.

С къщите в сиво и жълто, 
София хладно тиктака:

совата хищно планува, 
спи, но и залезът чака.

Вятърът тук е безкраен,
на кръстопът вековечен.

Този град, трябва да знаеш, 
никому не е наречен...