Постинг
08.12.2015 07:36 -
Тичам.
Добре.
Аз зная, че не мога да избягам
от смъртта
или от бъдещето.
Това Велико неизвестно
отвъд пустинята на твоят-мой живот,
ме чака. Там навсякъде.
Очаква всички, всеки ден, докрай.
Любов, омраза, страх.
От тях, аз също
не мога да избягам.
Но все пак тичам.
Макар и първо в мислите си.
А после,
раздвижвам стъпала,
развъртам глезени,
разтягам.
Настройвам стъпката си постепенно,
и като вятър преминавам
през улици,
край къщи и пътеки
под планината.
Не се опитвай да ме спреш,
човеко.
Сега аз влагам всички сили
на мускулите
и сухожилията,
на съдове и вени,
дори на бледите подкожни мазнини...
изпъвам кожата си.. сянката изпъвам даже...
Изпъвам себе си докрай:
не ми остава друго.
Ще тичам -
на среща с Неизвестното.
Нали съм жива.
Аз зная, че не мога да избягам
от смъртта
или от бъдещето.
Това Велико неизвестно
отвъд пустинята на твоят-мой живот,
ме чака. Там навсякъде.
Очаква всички, всеки ден, докрай.
Любов, омраза, страх.
От тях, аз също
не мога да избягам.
Но все пак тичам.
Макар и първо в мислите си.
А после,
раздвижвам стъпала,
развъртам глезени,
разтягам.
Настройвам стъпката си постепенно,
и като вятър преминавам
през улици,
край къщи и пътеки
под планината.
Не се опитвай да ме спреш,
човеко.
Сега аз влагам всички сили
на мускулите
и сухожилията,
на съдове и вени,
дори на бледите подкожни мазнини...
изпъвам кожата си.. сянката изпъвам даже...
Изпъвам себе си докрай:
не ми остава друго.
Ще тичам -
на среща с Неизвестното.
Нали съм жива.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8786