Под краката ми съхне дъждът
и попива в паважа
изплашен.
А небето сияе напук
както само през май е възможно
във София.

Днес се сливам с града:
тротоара, тревата косена и
старите сгради на центъра.
Обикалям градинки и кестени,
катерушки, уханни липи,
в ранобудни кафета
и късно затварящи барове.
(Празни пейките тръпнат в очакване -
на история.)

Скитам дълго в пресечките
и не мога да вляза на работа:
тази сутрин е моя.
Съвсем сериозно
пиша ода за баничката:
хрупкаво-жълта, с аромат
на масло и яйца
и препечено слънце.
Преживявам града си сама.
Интровертно.

Затова през деня
аз ще бъда добра.
Вечерта пък ще бъда красива
и мила.
Надявам се.

Сутринта, ей така, дава сила.