Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2019 09:07 - Архитектите не могат да говорят
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.09.2019 09:09


         Чух го и си казах, кой ли умник е измислил това? Че съвсем членоразделно си говорят, могат и високо-интелектуален, направо екзистенциален слог, но и черен към жълт, уличен жаргон. Чувала съм го! Не веднъж! И всичките могат. И как иначе? Мина известно време, преди да осъзная, че всъщност архитектите не искат да говорят – особено за работата си. Мисля, че те просто искат да ги харесват без думи - такива, каквито са, заедно с нещата, които правят. Малко наивно и много човешко.

Разбира се, подобно безмълвие в екстровертния ни свят е крайно неефективно. Новините навсякъде оперират с вербалното и даже мислите ни също се определят и от слова. И едва ли не всеки образ може да бъде описан и съответно възпроизведен – от аналога на цветови нюанс с точно определен код, до структурата на пространството и материала, с коректно заложени размери и свойства. Може би именно това възможно съответствие на образи и думи, толкова условно и толкова реално, кара архитектите да си въобразяват, че проектите им говорят сами за себе си. Така де, нали са пред очите и съответно - могат да бъдат описани. Нещо повече, често вътре в себе си проектантите считат едва ли не за неморално, манипулативно, да обясняват идеите си подробно с думи, или да акцентират словесно на удачните си решения. Ами че нали ТЕ СЕ ВИЖДАТ! И се ползват!

Все пак и от време на време, у някой от професионалистите, увлечено завършващ детайлите на паважа, покривната конструкция, или предпоследната им перспектива, все пак се прокрадва идеята, че (о, ужас!) не всички са напълно наясно със смисъла (и ползата) на неговите предложения. Най-често, следват отчаяни опити да се обобщи шестгодишното им обучение и N-летна практика в няколко кратки, наивно-звучащи постулата – „достъпни за широката публика“, обаче. Или пък се започва дълбоко търсене и позоваване на философски тесктове и обяснения - затворен кръг. В крайна сметка, архитектите съвсем потъват в своето социално безмълвие.  

И все пак, знаете ли с кой си говорят архитектите най-често? Въпреки всичко написано по-горе? С къщите. Минават покрай сградите наоколо всеки ден - и така, по-съседски си лафят с тях. „Как си, мило? Наистина ли слагат този парапет? Таткото настоява? Е, няма как, щом си се кефи, може пък след време да му мине. Затова пък сади кипариси до портата и там е красиво... А ти, бейби? Още ли не са ти оправили покрива? И тръгва надолу! Казваш, че пътуват в чужбина. Ще се върнат ли? Тежко е очакването... А ти, сладкото офисче със синия покрив? Кога най-сетне ще те довършат? Ама сериозно?...“

Защото единствено къщите и строежите осъзнават, че без проектанти и строители тях просто няма да ги има. Не говорим за неща като: не-идеалното прозорче, не-обмисления диван, грозния паваж отпред или скъпата леха, които могат да бъдат подобрени, но дори така служат за бнещо. Просто без работещите в бранша - няма да има съвсем нищо построено. Къщи, кметства, улици или площади. Даже спорни монументи или временни сценографии. Не, че хората не могат да живеят в Дивото, а-политични, а-комерсиални, а-хигиенични и пр. а-случаи. Те могат, те са го правили, а и никога не е късно да опитат отново... И задълго.

Но инициативата за такова откъсване от света никога няма да дойде от архитекти и строители. Защото те пък са търпеливи. Упорито вдигат кулите си от пясък, но адекватно размесен с цимент и стомана. И си говорят не с хората, а с къщите... които на свой ред им отговарят.



Тагове:   архитекти,   говорят,   къщи,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 520225
Постинги: 311
Коментари: 1110
Гласове: 8644
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930