Главата ме боли
и пиша за любов,
защото единствено
способна на това оставам 
в мъгливия следобед,
февруари.
Танцувате ли пламнали кокичета
под преспите стопени?
Защото ако не танцувате
не пиете от виното червено 
и не усещате любов...
Какво остава?
В мъгливия следобед, 
февруари,
когато облаците крият даже 
купола златист на катедралата
в средата на града,
а пък калта 
кокичетата скрива вместо преспи...
Какво остава,
ако виното не е червено?
Ако не пиша за любов - 
а за война?
...
Ах, тропотът на тичащи
по улицата и времето,
отцеждано на капки
по стъклата.
Кои от нас остават хора,
отвъд това, което пишат?