Хайде, бейби,
мон шер, каро мио.
Пътят ни чака.
Това ще бъде
още един дълъг ден
на малки победи и
поражения...
Нищо, че започва
сякаш с последното
или поне с колебание.
И нищо,
че не е никак дао
да го усещаш
тъй рано -
и толкова силно.

Затова пък
дао е да правиш
победите
и пораженията
естествено -
тъй както дишаш.
Просто защото.
И това го умеем.
Нали?

С тебе,
взимаме дългия ден
да вървим.