Не мога да пиша дневник.
С много думи за чувства,
изпушвам.
И искам да плача.
Затова пиша стихове. 
Изтривам ги.
Искрени са,
но фОрмата...
Уви, не е вярно,
че фОрмата няма значение,
мили Приятелю.

Слушам рок. Или друго.
Слушам улица
в ритъм.
Тази музика няма да бъде
истински вайръл.
Твърде жива е. Градска.
И неподредена.
Май било е сърцето,
което слушам.
Моето. Или твоето.
Нашето.

Падат звезди.
Падат тежки златни орехи.
Падат листата
огряни от слънцето.
Есен е.