Тя каза, че пише за читателите си.
/И аз -
мъничко ѝ завиждам./
Дали
тя пише смели истории за живота
на "обикновените"?
Или просто "лекува"
душите им със мечти?
Уви. 
Не дочетох това интервю.

Аз съм "чукча"...
И даже не съм писател - 
по НКПД.
/Макар че
мъничко ми се иска./
Днес пиша само това,
което МЕН ме вълнува.
И понякога трия,
каквото считам за лично от текста.
Непрофесионално е, 
знам. 
Неемпатично. 
Но дори да не струва -
то трябва да ме вълнува.
А същевременно
неартистично,
преглъщам опасното лично,
дори да е цветно. 
Защото е мое.
Единствено.

Признавам, не считам четящите
за свои близки,
за свои клиенти, или основа 
на "паметник неръкотворен".
По-скоро, край мен четат хора,
с които ще можем да бъдем
приятели,
ако съдбата поиска
и имаме време.

А дотогава, нашите срещи
остават дискретни и първи:
просто живеем така.

и своя, Матеа :) Добра година да бъде за теб!