ще го видиш,

ще знаеш, че тъгувам

и ми липсваш.

Ще звъннеш ли?

Макар че,

не искам да съм кисела

в очите ти.

Ако напиша нещо весело,

и прочетеш,

ще знаеш, че се смея,

и съм смела.

Но може би тогава, няма,

да се обадиш

безпричинно.

Ако е нещо твърде мъдро

то няма да се сетиш

кому е посветено.

Ще мислиш,

че съм правилна,

гримирана

и скучна.

И всичко с мене е наред

без теб.

Въртя си телефона

и кафето.

Записвам мислите си,

примирено.

И всички хора

вършат работа.

Аз също трябва.

Денят е млад.

И в крайна сметка

не значи нищо,

дали ще се обадиш.

Нали си жив.

И си добре.

Освен за бедното сърце,

което не умее

да преглъща.

и егоистично,

така боли.

Обаждането,

по собствено желание.

То няма

никакво значение.