Почна се от онзи ден, като се прибирах след партито.
Заради чашата вино, оставих колата на паркинга до офиса и повиках превоз. Известно е, че водачите на таксита знаят всичко - особено важни неща за онези от парламента, за тв-звездния квартал в Панчарево и след коя дискотека се повръща най-много. Но този шофьор изглеждаше самодостатъчен и спокоен, използваше красиви български думи. Говореше меко за това да сме търпими, да търсим смисъла и дори да благославяме политиците.
    - Разбирате ли, като ги псувате и кълнете навреждате на душата си. И тях самите обърквате. Приемете ги и ги благословете, за да имате спокоен живот.  
После плавно премина към приемането Бога и към духовността, толкова крехка в днешно време. Като се разбра, че ще слизам, каза:
  - Колко много хора съм видял в това такси. Колко хора плакаха и се покаяха! И за вас не е късно!  
Беше кална и мокра вечер, но партито мина добре. Исках да се прибера и да спя.
  - Благодаря, - отвърнах му възпитано. - Вие сте нужен на тези хора.   
И слязох.
      За втори път спасяваха душата ми на следващия ден защото имах петъчен ваучер за релакс-сесия. Само че местата за сесията бяха заети и ме преместиха на холистичен анализ, да не ми отиде за ваучера. Е, колко пък да е зле? Беше в малка затъмнена стая, с неудобни столове - за да не се бавят клиентите. Точно в ъгъла между два свещника, старо ветрило и прашна катана на стойка.
  - Как мислите, какво е необходимо на малкото момиче вътре във вас, за да се почуства наистина щастливо, - попита анализаторът. Или хостът, не знам, как по-правилно се нарича.
- Трябва да сте по-смела, да зарадвате това малко момиче, - натърти той.  
Това с травмираното дете вътре във всеки от нас, не му ли мина модата, помислих си. Познавам много деца, които са се скъсали да реват за глупости. Но си премълчах, да не излезе, че от работа пак съм пропуснала нещо.
  - Вижда се, че нещо ви липсва, кое е това нещо?! - настояваше хостът. - Вие си мислите, че трябва да работите, за да ядете, но това не е наистина нужно. Аз мога да се наям или с шепа ядки или с три ябълки. А колко хора съм виждал тук! Всички плакаха и станаха вегани! И за вас не е късно - да се погрижите за това малко момиче! 
  - Вие сте добър холистичен специалист, - казах и станах да си вървя.  
Дъждът беше спрял, не се сдържах и подскачах в локвите, водата пръскаше на златно ветрило, а залязващото слънце ме огря. После си намокрих обувките, спрях да подскачам и се прибрах. 
      На следващия ден за душата ми претендираха добре облечени и интелигентни хора в просторна зала. Слушахме представяния в конферентните помещения на Милениум Център, където няколко фармацевтични компании предлагаха витамини и добавки, всичките с дълги списъци от доволни потребители. 
  - Ако не приемате редовно хапчета, - говореше строго лекторката. - Има опасност, настроението ви да ви ръководи. Чувствата да ви подвеждат. Най-вече да се чувствате уморени и депресивни. Как ще работите тогава? Как ще изпълнявате задълженията си по цял ден, докато станете на 70-75? И как в останалото време ще спортувате и ще имате желание за активен и радостен живот, докато работите? Запомнете, имате малко време и трябва да го използвате добре. Важно е колко живот има в дните ви!
  Съботата наистина си отиваше безвъзвратно и станах да си ходя.
  - Знаете ли колко хора съм видяла тук? - продължи тя. - Всички плакаха, разкайваха се и си дъвчеха хапчетата. И за вас не е късно. 
  - Вие добре обяснявате нещата, - поклоних се кратко. 

    Не разбирам, защо всички те искаха и да се разплача? Не трябваше ли да са позитивни поне малко в тази мрачна зима...
    Аз съм корава, тренирана личност, имам си собствена глава и като цяло трудно се влияя.    Но и на мен ми намериха майстора. Пуснах коментарите за Петрохан... и сълзите тръгнаха сами