Вероятно според много от читателите на текста, европейският трябва да бъде поставен в кавички. Отношението на софиянци към града, в който живеят е като цяло лошо и също така субективно, политизирано, натоварено с неугасващи комплекси и натрупани от детството представи.

Пътуващите в чужбина българи ще ви кажат, че “София е тъмна и мръсна.” Шоковата им терапия започва с кацане на летище София: мрачни контури на града нощем, пустеещи и неподдържани земи край пътя денем. Живеещите и работещите в столицата ще допълнят, “Тя е презастроена, задръстена и с надупчени улици.” И двете групи ще потвърдят в един глас, че “София е грозна”.

Новите сгради в столицата са подложени на зловещ и безсмислен остракизъм от архитектурната колегия. Градът е оценяван не съвсем адекватно, без реалистични очаквания, сравняван ту с класическата архитектура на Рим, ту със смелостта на Дефанс, а най-вече във връзка със смътния градски идеал разположен между спокойствието на скандинавските общества и гигантския размах на Ню Йорк.

“София расте, но не старее!” убеждава сайтът на Столична община. На мен обаче градът често ми прилича не толкова на достолепно нарастваща дама, колкото на разбунтувана тинейджърка, с неопределен цвят на косата и неясни стилови предпочитания. Тя адаптира към себе си това, което и хване окото, без да се грижи за външността си, а предполагаемите родители на девойчето са много заети с политика и бизнес, и твърде увлечени в собствените си хипарски спомени. Те не могат да й влияят.

“Искам да имам предградия.”, тропва с крак младата надежда и под ритъма на зле преведен сръсбки турбо-фолк се загражда с венци резиденции, без канализация. По-късно турбо-фолкът се пренася в кокетните “родопски” кебапчийници, пристроени към по-високите кооперации.

“Нужни са ми високи, модерни сгради, като на другите момичета в класа” бърчи носле подрастващото ангелче. Копи-пейст, и се появяват застрояванията по бул. България , Цариградско шосе и отделни хаотични израстъци, досущ като на другите момичета в класа.

Първокласничката София се е радвала на широкоплощни и евтини вериги. С времето и желанията се изменят. “Молове! Искам молове!” и малката сладурана тичка към ескалаторите в миналогодишна рокля от еталбонд. Моловете растат като гъби след дъжд, бляскави, претенциозни, леко индустриализирани, копия на неща отнякъде, плах опит да конкурират архетипа на вездесъщия ЦУМ, този на баба ми.

“Мамо!” - цупи се нашето тийн-съкровище. “Обещали сте ми метро!Толкова години чакам.”... и Софи премята през рамо единствения си метро-диагонал. “Все пак е диагонал, скъпа, “ благо я поучава майка й. “Доскоро беше радиус...”

С какво да сравним бродерията от надвиснали кооперации, гардънс, селища и резортс? Младата дама обича татуировките: временните, постоянните, втория слой между първите, панелни комплекси. Казват, че след определена възраст, дамите променят стила си. Тогава трябва, разбира се, да могат да си позволят малко пластика и присадки...

Да, нашето момиче кара бурен пубертет. Движи с неподходящите хора, дрехи, вкусове. Но тук на Балканите, след 20 години промени и под дебелия слой предрасъдъци и мечти, всеки жител на града знае: Тя има добро сърце, нашата шантава мила София...


 

чак на мен ми хареса през твоите очи - шантавка;)

в тези жеги.