Оказва се,
Животът ми е обеднял с емоции във брой.
Присъстват много сили в малко думи,
ограничени, ясни цветове, контури
засилена графичност, 
  сковани черно-бели планове и сенки.
Наистина,
  и аз, подобно Ботев, съм можела, да любя силно,
и да мразя силно, също...
  И сутрин, в бързината на събуждането,
захлопвайки вратата съм оставяла 
да чакат,
вторични избори, картини, и послания,
  и подредените между омраза и любов етапи....
нюанси, непокълнали филизи,
и песните, без плачещи китари,
натрупани на купчина в средата.
  
Но кой отрича черно-белите поети?
И представленията без декор и сцена?

Графично, очертавам си посока.
Багажа си зарязвам и вървя.