Сивите зимни дракони
спят в планината,
сгушили глави в крилата си.
Спят съвсем неподвижно.
Сплетени  около селото,
сгушило стари покриви,
тъкмо в полата на хълма.

В топлите курници вечер,
мътят квачки във полози
само щастливи яйца.
Мъдри стопани
загърлят на топло
стари лозници и корени.
Те никога не говорят
за сивите зимни дракони
заспали в скалите
така неподвижно...  

И отминава поредна година.
В очакване.

Защото са сиви ...

и тук спи един змей, под връх Бетера, в една пещера:) понякога си мисля, че змеят всъщност е заспалия вулкан (говори се, че върха е всъщност вулкан, а кратера се води за пещера на змея:)

"Братята с лъвски сърца" ми беше една от любимите книги на детството и оттам Катла - какво име само за тази ламя