Интерактивното писане
иска
първо да кликна “харесвам”,
на N-стотин скъпи приятели,
после внимателно трябва да сметна
какво ще им пасне
по дата и време.
А сетне, ще трябва,
да формулирам идея,
(Идеята следва да се полее.)
и още:
да обясня най-подробно встрани,
тази идея,
по-кратко от текста обаче,
със връзки към други
N-стотин приятели.
Хубава снимка за фон,
друга снимка за илюстрация.
Нечия музика
(не много нова и интерактивна,
понеже отвлича)
в подкрепа на ритъма,
и на... идеята.
Картина от старите майстори -
да асоциира със “класа” и “стил”
и след това, всичко да пейстна
на статуса.
Тук – там също,
със шарени тагове.
Кой чете писане в интернет без популярност?
Всяко “харесвам” избутва нещата напред.
Също избутва моето самочувствие
право нагоре.
Наздраве.
Няколко начина да отслабнем без изморите...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ