Да си говорим за хубавите идеи, разбира се, е стъпка в една прекрасна посока, но дори и когато говорим трябва да спазваме някои основни правила, като например да казваме истината и цялата истина. Иначе се превръщаме в поредните рекламни агенти. В архитектурата устойчивостта е особено актуална, тъй като строителния бизнес създава около 32 процента от боклука  в Европейския съюз (http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/images/6/6b/Waste_generation%2C_2008_%281_000_tonnes%29.png)
и е в основата на сериозни количества емисии на въглероден двуоксид. Това е чудесен повод за представянето на различни еко-продукти и услуги (мазилки, машини, настилки, всъвъзможни материали, апарати и елементи) към които просто се добавят думите "устойчив" и като бонус "енергоефективен".  Но енергоефективен,  енергоспестяващ и дори енергийно независим не значи устойчив. Каква е разликата? Това е грубо разликата между неработещия и икономично работещия асансьор: докато енергоефективността показва възможност за ефективно използване на енергията, епитета устойчив предполага използване на енергията така, че да не се унищожава въможността на следващите поколения да я ползват също толкова спокойно. Неработещият асансьор е енергоефективен ... но не работи. Работещият, не е задължително да е устойчив. По-точно ще бъде устойчив, ако енергията за неговото захранване, начинът на нейното добиване и работното и лично време спестено с него, допринася по-малко проблеми в общия енергиен баланс отколкото слизането пеша по специално построените за целта стълби... Всъщност за да има реална полза от т.нар еко- и енерго- продукти, трябва да си зададем въпроса доколко тяхното производство е устойчиво? Доколко тяхната употреба не унищожава нещо друго, било-то бизнес, традиция, животински  или растителен вид, и може да продължи във времето достатъчно дълго, а не само докато гаранционния срок изтече. И т.н*. Интересно е да отбележим, че съгласно цитираната по горе таблица от 2008 година, в България ефекта от строителството и разрушаването на сгради представляват по-малко от 1% от общия боклук. Затова пък 93% от отпадъците ни (над 36% от целия европейски боклук в тази дейност) са следствие на промишлена, минна и индустриална дейност. Ако това е вярно имаме проблем, а цифрите говорят сами за себе си.
* Интересен ресурс за устойчивостта и глобалното затопляне може да видите в сериите на Coursera, Introduction to Sustainability.
https://www.coursera.org/course/sustain