Медиците се прибраха.
Жегата все още е много жегава, но нищо чудно да завали, нали тия дни Бог е българин. Представям си ясно графика на Бог: много желаещи има, много поръчки и молби. При него явно имат силен отдел планиране, нали все пак се вредихме

Четох lemonpie с роботския пост и превключих на тема безчувственост, Дух в машината и Лукяненко. Встрани от темата, но такъв е живота. Обичам хората, които ме карат да чувствам. Също и хората с идеи. Даже хората, с които споря.  Не обичам хората оглушали за външния свят и потънали в себе си. Не обичам повтярящите като папагали. И онези, които никога не спорят. Не че това има значение де, приказвам си просто. 

Чудя се, каква част от живота може да се изживее на автопилот. Една доста голяма част, струва ми се. Събуждане, кафе, работа, обяд, работа, вечеря, нощ, средни неангажиращи чувства, средни мисли, излизане с приятели на средни обороти, средни удоволствия, защото останалите са вредни. Средни премълчани мечти.  (Пу пу да не е на уроки.) Автопилот. Градивна клетка на обществото.

Има два пътя, които духовната литература препоръчва да следваме, но нито един не ми харесва. Първият път е пътя на благодарността и приемането.  Всичко, което се случи на човек трябва да се приеме, при това с благодарност. Защото ти се случва, учи те на нещо, кара те да чувстваш.

Вторият път е пътя на всезнаещия воин. „Аз знам и мога всичко и Бог и вселената са с мен.” Това е пътят на всякакви велики и не така велики личности, диктатори и генарали  - Александър Македонски, Наполеон, Пиночет, Буш, Саддам ... Дааа, интересни неща се случват по тоя път. Другото име на тоя път е Арогантност.

Първият път не ми харесва защото ограничава Свободната воля и правото да се развиваш, избирайки. Окей имаме обективна реалност, приемаме я, но идеята е,  да можем да я променим. А приемането някак си изключва борбата и промяната. Ти си твърде зает да благодариш за трудните уроци на юмруците в лицето, за да си помислиш с какво точно можеш да хлопнеш злобно нападателя. И защо пък да не го хлопнеш? Така ще му дадеш възможност да се поучи... Не, сериозно, какво ще се получи ако всички лекари са доволни от резултатите си, художниците си харесват картините, балерините качват килограми, еколозите се ограничат с по един протестен и-мейл, а учениците мило благодарят за двойките... Никакво развитие...

Вторият път – абе как не съм видяла един нормален и симапатичен човек по втория път. Много лесно в този път забравят,че Бог е не само с един, ми и с друг. Бог е на пълен работен ден , не се скатава като някои. И като почнат – ама ще стане така както искам и прочие. Брей, ами ако някой друг иска обратното... Как пък решиха, че точно тяхното желание е по силно прошепнато... Това било положително мислене, ще стане както го искам... Ей повредиха се не малко хора, то не са йоги, ашрами, то не са трейнинги в Индия. Най-смешно е, когато наистина стане както го искат. Щото искането се превръща в навик, запълващ живота.

Мисля си че не бива да приемам никакъв шаблон.

Всеки ден започва отначало.

 

...наистина ли не умира хари?
а кой?

умират трагично :(

че сега щяха да паднат възнак поне двама блогъри
:D

мене вече няма да ми е интересно да чета книгата!!баси :-(
що не разказа и сюжета да ми стане още по-безинтересна?!?!?!?!?!

Гаранции никакви няма в тоя свят :))))))))))))).
Плюс това книгата излезе съвсем легално.

нема значение!

Какво се превъснасяте толкова по някаква детска книжка. Баси,само на мен ли не ми пука за тоя очилат льохман...

хех, чак пък да се превъзнасяме... Вкусът, разбира се, е доста индивидуално нещо. Освен това Джоан Роулинг, бидейки най-богатата жена в Англия, определено не се нуждае от повече фенове, и предполагам няма да ти се разсърди дори никога никога да не прочетеш книгите и :)))))))).

Аз не осъждам вкуса на никой. Просто ми е чудно защо така се шуми и се създава такъв феноменален култ към нещо толкова обикновено.
Определено жената успя да забогатее от тези книги и това й го признавам - да създаде цял измислен свят не е лесно, но реакциите на фенове, висене по опашки с дни, хвърляне в ледена вода за някакво листче, което щяло да осигури безплатна книга...всичко това ми е непонятно.

Кое ти е непонятно - състоянието да си фен на нещо, или конкретното нещо или и двете? Всеки си избира сам върху какво да изразходва чувствата си - готвене, формула едно, гадния колега или световните несправедливости :)))))))).
Друг е въпросът, е ли е Хари Потър гениална книжка или просто някои хора преувеличават. Мисля си, че много от нещата в книжката са въведени за пръв път в този тип литература и това е истински впечатляващо. Ти какво четеш?

Евала на мадамата.Белна аспуха със 7-та си книга.Сега е с парите в космоса))))

Непонятен ми е моемнта с предоргазменото състояние около всичко свързано с това. И аз съм фен на много неща, но знам ли, не го разбирам. Не го и съдя, само искрено се учудвам.

Какво чета ли...ами от от дълго време карам на анализаторски трудове - Фукуяма, Хънтингтън, Роджър Фидлър. Сега чета на Любомир Стойков - Култура и медии. Опитвам се да си намеря "Третата вълна" на Алвин Тофлър, но без особени успехи.
Последната книга, по-лека която четох беше Животнската ферма на Оруел, а най-любимата ми книга е 1984, пак негова.

виж сега, ивпетрова...
наистина тъп спор заформи.
всъщност, аз имам претенции да разбирам от литература. и те са сериозни. Хари Потър е явление, наистина. А също е истина, че е въпрос на вкус. Разбираш или не шумотевицата, нас това не ни засяга особено. Тъпо е да висиш по опашки за няква си книга, точно колкото е тъпо да киснеш 2 часа на 50 градуса жегата, за да гледаш F1 в Монте Карло (или където си искаш), тъпо е да събираш марки, тъпо е да скачаш с бънджи, без бънджи...
Схващаш ли ми мисълта?

100% съм съгласна.
И най-дразнещото е, че почва сама, без рекламна кампания,ПР, промоции, клубове, интервюта и прочие. И си извоюва всичко.

Даже въобще. Реших че едно по-различно мнение е нещо хубаво, но май не е. Съжалявам за което. Ще си пратя мнението тогава да търкаля аспиринче по околовръстното.

Аз за себе си казвам, че не съм се възбудила нито за секунда от нито една книжка за Хари. По-скоро обратното. :)))))))))))))). Фу, чак се притесних и се анализирах набързо :)))))))))))))))))).

Фукуяма, ясно. :))))))))) А Чомски? ;)
Има два фундаментални спора в групата на читателите и те са:
1. Е ли са стойностна литература фантастиките, криминалетата, пародиите, ужасите, готическите и приключенските романи и всичко по-леко от Оруел?
2. Е ли е стойностна литература, всичко успешно продадено и масово четено от все още жив автор?

Аз предлагам да не задълбаваме в тези спорове :). Ако към Хари имаш нещо конкретно - давай, но пък като не си го чела, не вярвам да можеш да коментираш.

Писах тук, за да разбера от вас какво толкова има и защо така се шуми навсякъде, защото аз не го разбирам. Какво го прави толкова уникален ултра-гига-мега як? А всички ми скочиха на бой почти.
Четох една глава от него, за да не говоря празни приказки още отдавна и нито ме грабна нито нищо.

Та затова. Нито искам да споря, нито да се карам и да назидавам. Изразих дори възхищението си, защото авторката явно има талант -никой не може да отрече, че да създадеш цял нов измислен свят не е току така работа. Което може да се каже и за Дъглас Адамс, Толкин и т.н.

Така че - со здраве и все мъжки рожби.

Не е честно да четеш толкова умни книжки, а нашите коментари да четеш толкова тенденциозно.
На бой да скочим, хм, верно че съм бойна и кръвожадна ама ... Както и да е хич не съм искала да се почувстваш набита и пренебрегната, така че извинения.
Искаш ли наистина отговор на въпроса какво е хубаво в Хари Потър? Или питаш риторично?

и е супер, че оцелява. Който не го харесва е мъгъл или трол :)

Нали, мислех си го това вчера :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))).
Смешно е. :)))))))))))))))))))))))))))))))))

Цитатът е много точен.
За Буда обаче не съм съвсем сигурна къде е вървял. Впечатленията ми са, че е клонял към първия, но нямам много инфо по темата.

...после самобичуващ се аскет ...докато една девойка не му подала купичка ориз и той прозрял, че за да бъдеш Човек, просто трябва да си щастлив. Някои го обявяват за атеист, други взривиха негови статуи... но всъщност не това е важното, а и не това исках да ти кажа. За мен свободната воля е силата да избереш своя път ...когато ти казват, че нямаш право на избор:)
т.е. "Ако ти дадат разчертан лист хартия - пиши на обратната му страна!"

се отнесъл щастливо в нирвана, ако ми е правилен спомена.
Не съм сигурна, че за да си човек е достатъчно просто да си щастлив. Може да е необходимо, но не е достатъчно.
А за листа бих добавила - пиши, ако ти се иска. :)))))))))))))

са абсолютно еднакво свързани със свободната воля, която се проявава във всеки един от тях. всъщност няма два пътя, нито три, нито пък десет... всеки има точно един път пред себе си. всеки върви по този път различно - някои пълзят, други тичат, трети търсят преки пътеки, четвърти се опитват да прелетят над него... пътя е един, но различен за всеки.