Било време за новогодишни клетви и решения ... Какво ще правя през новата година какво няма да правя. Нещо не съм в настроение за списъци обаче, депресарско ми идва. Ми ако нищо не изпълня накрая? Какво да си призная провал, и да си скубя косите ли? Как не... Или да обявя сегашното “аз” за сбъркано, с тия новогодишни списъци, които няма да изпълнявам.... Излиза пък комплексарско. Или най-ужасният вариант – отбелязвам с ченгелчета изпълнените точки по плана после се хващам за главата и се питам - и за какво ми беше всичко това?

Или време за нанализи на старата година... упс, анализи. Големи заключителни думи: “колко много постижения, колко много развитие!”, или категорично отмрънкване: “това съм направила ей на, ама това съм аз, значи хубаво съм направила...” Малко пиперец: “как трудно започва новата година...” и плаха надежда -”е хайде новата е по-хубава...” И нанализи на политиката, модата, киноиндустрията, новите технологии, света, поколенията, смисълът на всичко ....

Всъщност от анализи на киноиндустрията ми е трудно да се въздържа. Обичам киното. С удоволствие бих покритикувала текущата ситуация щото как пък един филм не ме срина от удоволствие тая година... все някакви бозави екранчета.. скука... Ама да критикувам ... какво? Нещо дето го няма...

По-скоро, без много нанализи, иска ми се да споделя едно... хм... прозрение.

Няма лесно. Никога не е лесно. Няма лесен късмет, лесна работа, лесна зима, лесен успех, лесна любов. Всичко е трудно, и ако случайно стане гладко от самото начало, след това генерално се разваля.

Обаче това може да бъде използвано.

Ако не очакваш зимата да е мека и приятна, най -вероятно ще си подготвен за нея. Ако не очакваш успехът да ти е длъжен, да ти се полага предварително и да се подразбира от самосебе си, много е възможно да намериш начин да го създадеш. Ако не смяташ любовта за камара розови облаци, може и да преплуваш световния любовен океан без крайни случаи....

И няма никакъв смисъл (след като тъй или инак няма да е лесно ) да се взимаш твърде насериозно. ООО възникна проблем – нещо е затруднително... ООО каква драма, нещата не са както си ги представям... Ооо.

Не е лесно, но пък винаги е забавно.

Обаче това може да бъде използвано.

"Ако не очакваш зимата да е мека и приятна, най -вероятно ще си подготвен за нея. Ако не очакваш успехът да ти е длъжен, да ти се полага предварително и да се подразбира от самосебе си, много е възможно да намериш начин да го създадеш. Ако не смяташ любовта за камара розови облаци, може и да преплуваш световния любовен океан без крайни случаи..."
това е близо философия на съпруга ми - не храни надежди, че ще ти се получи, а ако стане, ах, като стане, тогава ще е и изненада и радост :)))))), която аз, като рееща се в облаци от идеализъм и илюзии, добронамереност и позитивизъм, намирам твърде вредна, но съм установила, че е добре единият от двамата да стъпва здраво на земята, има една картина на Шагал, която ни отговаря

http://w3.vitebsk.by/vitebsk/chagall/shag_13.html