Пътувам без камера:
снимки не правя на пътя.
И нощите хладни и бели, 
запазвам на кадри в сърцето си:
Все още 
паметта не е свършила,
място достатъчно има - 
отворено.

Може би няма да правя изложба
може би няма да разказвам, 
нито за синьото и ясното,
нито за летящите жерави
и тези дълги, дълги нощи,
нито за онзи поглед,
ах, за онзи поглед,
под полуспуснати мигли
и несъбудено слънце...

Разтварят се спомените
като картина на пясък.
Само мои и твои.

Само сега.