Аз не съм много по изложбите - обичам да ги гледам най-вече случайно, влачена от настроението да видя.... нещо...Не харесвам разглеждането с повод, цветя и голяма усмивка на вернисажа. Не че имам против коктейлите, о ненене, просто картините в тоя случай ми пречат, да се съсредоточа в доброто впечатление... (Още повече, когато те кани приятел.... е ами, ударението не са картините. Каквито и да са картините - нали е приятел. А като се замисля и моето мнение за картините не е ударително...Каквото и да ми е мнението, нали съм приятел.)
Та тази изложба я гледах не по приятелски. Уцелих я случайно, и душата ми се препълни с валсова емоция, сребърна светлина и празнично спокойствие. ( Бел. ред. Моля да не се бърка с Коледни преживявания. ) Домъчня ми много, когато разбрах, че художникът е починал 2004г - ей така искаше ми на някой да кажа, колко много ми хареса всичко, което видях. Затова на вас ще кажа.
Харесаха ми къщите. Аз нали съм архитектурно професионализирана, да не кажа повредена, и въпреки недоволството на всички свои приятели изразявам настроенията си с къщи. Като отида някъде на ново място снимам къщите. И ако може никой да не застава пред тях та да ми съсипва композицията. Като скитосвам по планини и баири, снимам селата отгоре. Като обикалям безцелно, снимам есенна София, улици и преспективи, врати, дървеса и небе. Не обичам да снимам хора, да ми щъкат по кадъра и да ми разнасят послания. То ако трябва да сме честни аз и не съм добър фотограф.. Та се впечатлих и отнесох когато видях какво може да постигне един художник с къщи. Щото къщите говорят. Или пеят или плачат. Или просто ги има, както ги има и хората вътре в тях. Със всичките има странни заврънтулки, метални парапети, забравени прозорци, слепи фасади към неподходящи улици, които слизат към морето...И колко ми хареса начинът, по който и хората и цветовете постепенно насищат бялото и сребърното. А цветовете почват да говорят...

Проблемът е, че не направих снимки... Щото съм лош фотограф. Купих си книжка с картините но май не е редно да я сканирам за блога, така че за да добиете малко представа, копирам няколко картини намерени в нета - на сайта на русенската градска галерия, културните новини и галерия Оказио.










Та така...

и аз обичам много къщи, и тъй като не продължих с архитектура, а и филолог не станах довършен, си правя своите къщички от думи, барачки, вили, чифличета и тук там - надявам се , някоя църква и катедрала ;))

че разбираш и от градоустройство :))).