Разкошна и приказна...

И съвсем извън делника.

Те, Април и Марта, пак

затръшнаха тази врата.

Продължиха по пътя си.

И мъглите

от планините се спуснаха.

А върбите,

отърсиха клонки от сълзите.

Нерешително.

И дъждът вместо тях се усмихна

хищно -

подострен и краен

във драмата си...

Тук Принцесата-вишна

просто сви рамене

и подложи листенца

под облаците.

В съвършена стилистика,

с блясък,

тя метна ръкави и светнаха китки,

гердани,

изящни клончета и

съзвездия-венчелистчета.

Да, не насища.

Сама е.

Дори не разбра тази история:

тази тежка раздяла на Марта с Април,

тази плодна война на Графиня Череша,

с Царица Ябълка

и маестрото Круша

Не чу

тук и воя на кучето...

Така деликатна,

Принцесата-вишна обаче

единствена

демонстрира естетика

извън този делник.

Затова, за нея запя

Чучулигата

в крайна сметка.