Така, да се усмихваш безпричинно,

И да прегръщаш котки и дървета,

Препълнила сърцето си?

Кажи, обичала ли си, през буря,

до кости мокра и незащитена.

Така, да устояваш на страха си,

Заложила лицето си?

Принцесата мълчи и май нехае.

С воланите на роклята играе...

Кажи, делила ли си хляба си на две?

Предавала ли си на друг бокала,

Макар и жадна, и едва дори отпила...

От жеста свой, така да вземеш сила?

Кажи, принцесо, свеждала ли си глава,

Отстъпвала ли си назад във мрака?

И свободата, този сетен дар, дали,

си подарявала на някой?

Принцесата мълчи и май нехае.

Но две сълзи в очите я издават...