Тя ме намери
         (поезията).
На снега, под луната:
искрящо самотна 
и толкова кръгла, 
както само във зимната нощ
е кристално
          възможно
да бъдеш...

И какво от това?

Тя ме намери там, 
едновременно с вятъра, 
с лаят на кучето
          чакащо -
на пътека без хора 
сред тайнствени сенки
на сребърни клони
          без гарвани.

Намери ме, 
между всички условности
         и очертания,
в средния делник.

Не заплаках
и не я заговорих:
с нея се знаем отдавна.

Има срещи, в които
е най-добре,
          да мълчиш.