Защото той е Тооолкова красив. Наистина. Както казва спътника ми, след Рим повечето от градовете стават ниска топка. Не така смяташе жената на летището обаче. В Рим  е мръсно и шумно и някакси винаги познават чужденците. Тя работи като болногледачка, някъде в района на Порта Пиа. Но имали много евтини дрехи - ако уцелиш намаленията. Гледам я - може би на  55 стройна, къдрава, красиво облечена, с нежни бели гердани и гривни, никак не я разбирам. Трябва да приличаме на тях, казва ми тя,  иначе винаги ни познават. Не знам трябва ли.
Рим е изключително приятен именно, когато си турист и чужденец.
Над целия град е хвърлена маранята на лежерно удоволствие. Именно лежерно, без много усилия, нежно, достъпно и пропиващо въздуха. Тук никой не ти се кара, не ти прави забележки дори и да правиш нещо съвсем неуместно. Усмихват се и ти обясняват, човешки. Не са нужни клетвени декларации, извинения и обяснения. Просто не прави тая глупост повече. Това е градът на Долче Вита, наслаждавай се.
Нощем хората се събират на по достъпните пиацети и си говорят. Понякога пеят или танцуват, но главно бърборят. Весели са, и имат желание да говорят и да се смеят. Ако случайно дойде пазач и им каже: тук не се седи, просто се местят на съседния ъгъл. И ядат сладолед. Имат невероятен сладолед. Цялата нощ може да мине от ъгъл на ъгъл.
Защото големите паркове и градини са затворени нощем - имат си огради от ковано желязо и високи порти. Лека раздумка и малко песни - да, да живееш в парка - не. Можеш да спиш на улицата, но не е същото.. Лекота и лежерност. Усмихни се, това е Рим.  Светещи фонтани и склуптори. Палаци, палаци, палаци. Палми. И невероятни картини.

Трябва да се пътува. Тук е пълно с младежи, на които родителите са подарили 1 месец в Европа за рождения ден. Тук е пълно с възрастни хора, които си подаряват 1 месец в Европа за рождения ден. Тук е пълно със семейства, колички и деца от всякакъв калибър във ваканция. Може би искат да видят папата, а може и не. Само пиаца Навона, или Свети Петър.
Ние организирахме всичко сами - без агенция, и само по интернет. Пътувахме с WiZZAir. Резервирахме в booking.com. Казвам го не с цел реклама, а защото работи. Може разбира се да има много по-добри начини. Истамбул например не е добра идея да разглеждаш самостоятелно. Букурещ е отвратителен без кола. Номера с организацията е да я направиш няколко месеца по-рано, когато цените са повече  от достъпни. Кой може да планира няколко месеца по рано, си казва човек... Но ако не планираш, то със сигурност нищо не става. Особено когато те затрупват лошите новини... Личната карта е повече от достатъчна. Но ако ти я откраднат (както на мен ми се случи) добре е да имаш резерва. Например международен паспорт скрит някъде в хотела. Ако ти я откраднат, отиваш в полицията и получаваш удостоверение за кражбата. С него също можеш да се прибереш и ако има и друго откраднато и си застрахован да получиш някакво обезщетение. В Рим се краде, но и на това се гледа леко: Ах, колко неприятно. Но пък можете да слушате Тоска. На Терми ди Каракала, Националната Опера. Или да идете при папата. В неделя по обед на Сан Пиетро.

Ако искаш да бъдеш симпатичен на италианците в Рим вълшебните думички са три. Микеланджело, Рафаело, Бернини. Това са  Артисти! Фреските на Микеланджело в Сикстинката капела се продават навсякъде, както и деликатната Пиета.  Негово дело и е площадът Кампидольо. Рафаело има по една малка картина във всяко Палацо - галерия, но основните творби са представени във Ватикана: Станците и картините във Ватиканската Пинакотека. Бернини е навсякъде. Св. Петър, фонтани, църкви, пиаци... Вила Боргезе.
Италианците обичат красивите неща. Няма значение никакъв морален подтекст, нито колко точно е струвала опредлената красота. Важното е да я има, достъпна за сърцезание и смях. Ах!.


За моторите казах ли?



Това е българската църква, точно до Фонтана Ди Треви. Колко монетки нахвърлих там не е истина :))..


нощ край Тибър...

мдааа и очилата ми откраднаха...
А това е Св. Петър отвътре.

И навън:


И само само да не забравя да кажа. Галерие дели Арти Модерни, в парка на Вила Боргезе... там е истината. Страхотно...


 

Ще видя и аз Рим някой ден...

Сигурна съм, а и много си струва.

Прииска ми се пак да отида във Вечния град...

Просто не мога да повярвам, че е реален.
Може да му направим фен клуб :).

Нямаш си на представа как благородно ти завиждам !
Някой ден се каня да ида и както съм маниак на история, сигурно ще съм като побъркан :)

кое кое е, и разбираш защо се е получило по точно такъв начин...

Благодаря ти. Надявам се и аз да го видя на живо:)

А може ли да влезеш в Сикстинската Капела ако си турист и колко струва и колко се чака на опашка? Колко сруваше спането,
Бях това лято в Рим само за шест часа и нямах много време . Успях да добиья общо впечатление. но нямах никакво време за музеи и църкви...Запланувала съм за следващата зима едно по-дълго пребиваване... Сама. Точно както и ти препоръчваш. И без това тълпата там е огромна, а ако трябва де влача и с организирана група няма да успея да усетя нищо от атмосферата на града.

е част от Музея на Ватикана. Музеят на работи в неделя и в някои от празниците - Великден, Коледа и разни други. В музея има към общо 15 зали отворени за туристи. Там са и Станците на Рафаело и Пинакотеката. Чака се доста затова е добре да се отиде рано сутрин. Те по обяд почват да затварят част от залите. Има резервация на билети онлайн и те могат да спестят голяма част от опашките.
http://mv.vatican.va/3_EN/pages/z-Info/MV_Info_Orari.html
Успех следващото пътешествие :)))

РАзбира се, че ще го видиш - всъщност оказва се доста лесно :)).

Браво! А коя е следващата дестинация? ;-)

чудесно си го разказала Рим, като да го почувствах - завладяващо - сега чакам и стихотворение :)

Не казвам! Стискай палци да мине вторник :)

много се радвам, че ти хареса моята разходка :)))

Благодаря. Припомнихте ми много!

Днес се отдадох на приказката Рим! Жалко, че вчера не отворих блогъра за да открия твоята страхотна публикация!!!
Жалко, защото щях да зная за Българската църква. Рим наистина е невероятен град. Град, който ще желая отново да посетя.