Постинг
25.08.2016 14:25 -
Гост
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4654 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2016 16:05
Прочетен: 4654 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 25.08.2016 16:05
Поканих гост, и той прие.
Тук масата е чисто наредена,
а чашите искрящи.
Прегледах всички негови любими думи,
и всички спомени във розово.
Натрупах близко старите шеги
и новите истории.
Традиционно гостът е свещен,
и щом сама го каня,
то ще трябва
да се усмихвам,
да му подам ръка,
да ям и да отпивам вино, наравно с него,
във ритуал, от памтивека стар,
споделян с гостите.
Храната с масата отнемат време
и сила - за една благословия.
А времето така не ми достига...
Но щом е речено - така ще бъде:
запалвам свещите
и чакам,
за да удари верен час.
А гостът не дойде.
(Обади се, че бърза, или, че беше уморен -
не помня.)
И оттогава, се срещам с него,
в пицарията на ъгъла,
лишена
от всякаква традиция.
Тук масата е чисто наредена,
а чашите искрящи.
Прегледах всички негови любими думи,
и всички спомени във розово.
Натрупах близко старите шеги
и новите истории.
Традиционно гостът е свещен,
и щом сама го каня,
то ще трябва
да се усмихвам,
да му подам ръка,
да ям и да отпивам вино, наравно с него,
във ритуал, от памтивека стар,
споделян с гостите.
Храната с масата отнемат време
и сила - за една благословия.
А времето така не ми достига...
Но щом е речено - така ще бъде:
запалвам свещите
и чакам,
за да удари верен час.
А гостът не дойде.
(Обади се, че бърза, или, че беше уморен -
не помня.)
И оттогава, се срещам с него,
в пицарията на ъгъла,
лишена
от всякаква традиция.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8789