В услуга на Милото.
Спуках се да се смея вчера. Ето откъс:
 Милото редовно се нуждае от масажи и от всякакви други грижи за благоденствие. Как перфектните жени се грижат за формата на Милото си?

Не е престижно да работиш на 34-тия етаж.
Нито на 43-тия. Ако има 50 етажа, трябва да си на 50-тия, ако има 100 - на стотния. За да си куул, пекан, от наш"те и пр. За видаш отгоре и да те виждат (понякога).  Другите етажи са просто пълне...

И изложбите.
И анализите.
И проектите.

Около година не пиша редовно в блога си и установявам, че стилът ми отива към разваляне. (отново). Почна ли по-дълъг текст и слогът прелива от паразитни и жаргонни думички и недовършени изречения... Ох! Ах Их и тем подобни звукови ефекти...

Аз превеждам
мислите си на компютъра.
дори му говоря му мило,

Себастиан, Стивън Харли, Кокни Рибел.
 Много романтична песен ми се е струвала винаги, макар че някои хора казват "какво пък квичи тоя..." като я слушат.
това е текста:

Тук : http://liternet.bg/publish23/st_tasheva/retush/index.html
издадохме моя е-книжка със стихове. Казва се "Ретуш за предаване в срок."
Оправиха ми менискуса, обаче заради глупавата предна връзка, може да се наложи след два месеца пак. И...

аз бях.

....
Отчаянието на понеделника -
още една седмица идва.

....
Не обичаме в България стъклените сгради, никак не ги обичаме.
Допускаме ги само ако стъклата са двойни, тежки, тъмни... и не съвсем прозрачни. Обичаме,  когато сградите са масивни и тежки, ако може с малки прорези като бойници, с голе...

в офиса, петък вечер.
много е театрална, но заразителна.
Някак си ти се приисква история, патос и liberte. Такива ми ти работи.

Красотата носи болка, 
знаят го рибарите в морето - 
във самотното море,

Събуждам се,
съвсем без бързане,
без драма, задължителност и служба.

Някои хора не се сдържаха да ми напомнят колко ще е трудно догодина. Ей така, колкото да ми смръзне усмивката, като във вица с прегрешилата монахиня и лимона.
Но няма да го мисля сега, това е сигурно. ПОчти си отспах днес поне за миналата...

Пътувам без камера:
снимки не правя на пътя.
И нощите хладни и бели,