Втори поглед :: Топлият януари

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2007 12:44 - Топлият януари

Прочетен: 1679 Коментари: 6 Гласове:

ми действа като пролет.
Кара ме да мисля за ... любов. :)
Изглежда животното в мен е много силно. Малко слънчице, малко синьо небе = прилив на хормони. То не случайно се говори за темперамента на южняците - при тях винаги е топло...
Все още не съм се сдобрила напълно с това животно. Приемам го и не съвсем. Преди време си мислех, че това е "девича" болест. Сещате се, болестта на петнайсетгодишната - дето ходи сгърбена- безкрайно ужасена от размера на гърдите си, и не смее да си каже ако иска да отиде до тоалетната. Е, нещата с времето се променят. Свикваш с тялото си, почваш дори да харесваш определени негови елементи... Почваш да изполваш даденостите си по предназначение...
И все пак цялостно усещаш, че не бива да отпускаш контрола - върху звяра. Трябва да яздиш, а не да бъдеш язден. Да ядеш здравословно и възпитано, да не прекаляваш с любимия алкохол или почивка, да правиш любов... а не секс. Да уважаваш себе си, да отговаряш за постъпките си. Да затвориш животното в клетка. Понякога емоциите те изваждат от релсите, отдаваш им се ... но след това махалото се завръща. И човек сам се затваря зад решетките. един вид не е нормално да си винаги влюбен - или винаги щастлив?
Напоследък осъзнавам, че това не е девича болест. Това е древна война, която се води откакто сме нахапали ябълките. Гражданска война, с вечно изровени томаховки. Мъжете и жените се разкъсват между желанието да се противопоставиш на звяра ... и да му се отдадеш напълно, до пълно потъване в емоцията. Те тренират до изтощение, разсъждават до оглупяване, отричат чувствата си, понеже не знаят докъде могат да ги доведат.
Но какво благородно има в това да се извисиш над хормоните в пролетта? Когато убиеш животното убиваш и себе си. Докато дишаш - усещаш. И все пак човек до последно доказва на себе си, че е повече от това да дишаш...