Айде бе френдс, аркадашлъръ, друзья мои, захарчета... Няма ли някой да напише неще интересно тази сутрин и аз да си го чета с кеф? Sunflower? Eleni? Zlika? Shro? Baisechku? Sulla? Някой? Друг? Ама все пак да е интересно сега, т.е. да не е свързано с трагично събитие, или с нещо актуално-злободневно, или с ВИП – систъра или покупка на обувки... Айде беее пролет е...

       А пък аз съм такава добра аудитория!... Чета отговорно, мисля от време навреме, внимавам най-често, понякога коментирам и даже принципно не критикувам щото ми се вижда тъпо... То всеки си има мотивацията да пише нещо, кат’ не ми харесва няма да го чета, ама ха де, какво ще се обяснявам и ще се правя на умна да съветвам.. Т.е сега като го препрочетох, каквото написах, аз съм идеалната аудитория. Публика връх на сладоледа.

И моля ви, днес ми е заспало, леко уморено, никак не ми се мисли. Ама хич. Не може ли някой да ме забавлява? И аз да не мисля? А ? Не може ли? Много ми се иска...

 

Вчера гледах „Текст и музика” Ама много заспало бе, като мен днес просто... Той Хю Грант си е хубав, леко стар ама хубав. И Дрю Баримор – и тя хубава. И филмът е светло и елегантно заснет, едно такова лееееко буржоазно. Дори на места се смееш. Ама как една реплика не запомних да се възхитя, пък на. И да критикувам пак не запомних реплика. Нищо не запомних, сигурно обема за запомняне се е по препълнил.. Или филма беше леееекинко тъп, що ли...

Чудно ми е до каква степен едно шоу зависи от публиката. От нейната реакция, внимание, ентусиазъм, присъствие. Примерно едно добро шоу, ама много добро, може ли да вдъхнови една по-заспала публика? Или и шоуто става леко приспивно, леко досадно като неделен роднински обед? И обратното, ако дойде една яко надъхана публика дето реве и се тръшка от възторг дали артистите биха усетили заряда и дори, когато програмата не е много читава, биха играли като за последно, наистина...

Филмите в това отношение са най-онеправдани. Те са заснети (веднъж) и нямат възможност да отиграят топката. Особено сега, когато уцелиш някоя полупразна зала в някой претенциозно лъскав плюшен салон и групичка полузаспали индивиди дъвчещи пуканки... и разбираш ли отпред на екрана показват хубави хора... „Един размазан Джон целува страстно Грета..”

Ми хубуу.

И не е въпросът само в празната зала и акустиката. Сега залите са много хубави, имат изчислени столове и акустични пана по таваните и въобще не се усеща има или хора в залата или няма. Технически. Усеща се, като никой не затаява дъх на страшното и никой не се смее и не тропа с крака на смешното...

Кой беше казал че хубавото кино няма нищо общо с живота? Много е бил прав, ама много...

... другите да се мъчат да пишат, а ти да си "пилиш ноктите" ??? :))))) Не те е срам!!!!
За публиката обаче си права - аз затова играя в театъра - усещането е на светлинни години - и за мен и за тях, предполагам. И според режисьора ни, има голяма разлика от публика до публика и от там представлението става различно, но аз не мога много да преценявам още - като съм на сцената съм прекалено съсредоточена да играя, а като съм в публиката прекалено съсредоточена да гледам, така че не знам :)))

Чете ми се пък

въх, що си немам време да первам по едно око на людете, харно пишуват.
европско и харностно кино се гледа дома и у празна зала; може и летно кино; може и прав, `щото няма значка, `щото е стойностно...

и аз искам един бюлюк работи, ама нямаааааааааааа. Особено днес. Днес е от ония дни, в които се мразя най-искрено и дори знам защо. Кат се заобичам пак поне мъничко, ще взема да напиша нещо. И, при повечко късмет, то ще става за четене:)

с гаден глас и усмивчица - искаш, искаш ама нямааааа, в София голямаааа... и тем подобни бисери от детската градина...
Eleni не се мрази повече... Аз те харесвам :).

харесването е взаимно:)
Вече съм в по-свеж вид, вследствие окосяването на една ливада в неделя. Много хубаво нещо е тва косенето. Всеки, който е чел "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри ще ме разбере. Пък мразенето беше временно, аз не изтрайвам дълго в такива състояния, не ми е в природата, слава Богу:)Слънчево животно съм ааааааааааз, пчела жужаща над виолетките...

написах. Вярно, не в деня, в който искаше, ама все е нещо:)))

Виж "Вавилон", добър е, надмина очакванията ми за американски филм.
Също "Парфюмът". Сега си търся "Стоманени магнолии", знам, че ме беше впечатлил преди години.