Суета на суетите, всичко е суета... (Популярен цитат, който не помня отде е ... нещо латинско? Или библейско?)

В тон с изборите и коментарите им можем да възкликнем – Политика на политиката, всичко е политика...

А на мен сега най-подходяща ми е думата „сметка”. Щото всичко е сметка.

Ама хич не обичам куртоазни, задкулисни, сметкаджийски игри. Те започват на дребно, като компромис и завършват с голямо, мощно, предателство на клечка...

На дребно, обичам например, когато съм си свършила работата да правя купон. Почивка. Обичам също когато съм си свършила работа добре, да ми го кажат. От една страна, защо пък да ми го казват, нали това си е моята работа... От друга страна, кажете бе го хора няма да ви ухапе J, пари не струва, а е толкова приятно. Представям си как една прекрасна сутрин телефона в офиса звъни, и мил глас ми нашепва в ухото – Браво, страхотна беше, получи се уникално, перфектно, чудесно.... После идва куриер с голям букет цветя и ми казва – това е за изпълнението на еди кой си проект, клиента иска да разберете колко е доволен и благодарен... Кани ви на коктейл послучай случая, за да ви представи на всичките си приятели, като най-добрия професионалист... После идва шефът и казва – Браво! Страхотно! Великолепно! Ще ти кача заплатата двойно (а защо не и тройно) и ще направиме парти в твоя чест... И всички колеги... ОООх размечтах се....

Обаче не става така. Как става, как става... ами обикновено гадно става. Например иде клиента снощен, снощен и почва да се умилква. Да те заведа на обяд? На вечеря? Да се почерпим? Толкова си готина, тъкмо за моя проект. Ама ти ще го работиш бързо и както ти кажа (щото поначало аз клиента съм тооооолкова умен и симпатичен) и ще си ми много благодарна за вечерята и ще ми вземете малко пари за работа. А споменах ли и че ще ме търпиш като не съм на кеф петък вечер и искам на някой да си повикам за отпускане? ... И като завършиш проекта ще го взема намусено, ще кажа че ми е скъпо, че е късно и че ехееее другите професионалисти какво правят. Щото така си оставям вратичка да променя нещо изненадващо и защото е много готино ти да се чувстваш длъжна.

Чувала съм (от един колега работещ в Турция), че в същинския Ориент тази офисна куртоазия е развита до степен изкуство. Поклон поклон – нашия богат велик шеф дето ви е наел каза, че проекта има ужаааасни, страшни кусури– поклон. Поклон поклон – само такъв умен богат и велик шеф може да види такива хитри кусури – поклон – ей сега на минутата мърльото дето ги е сгафил ще го разпорим – поклон – и ще ви сервираме проекта почистен и с много топло кафе – поклон. И хората се разделят доволни, с чувство за изпълнен дълг...

        

Ммм - не знам. Понякога си мисля, че най-добре е с клиента да се гледате студено, по самурайски, да си хай - кате, да си говорите по протокол и на ВИЕ,  и от сутрин до вечер да подписвате протоколи за свършена работа... Ама тук не е Манхатън, нито английския кралски двор... И въобще като се има впредвид колко много време прекарва човек с даден проект...

 

Изглежда съм се настроила отпускарски...

 

Много добър постинг.Развесели ме-благодаря.Приятен ден:-))))))))))))))

и аз благодаря :).

това май ни е в ориенталския нрав- да не зачитаме работата и усилията на другите и да си мислим, че само ние работим.... Темата, която си подхванала е много интересна и честно да ти кажа и мен винаги ме е вълнувала...Пресен случай: На колежката ми майка и е хирург в една известна болница и преди няколко дни е оперирала цяла нощ пострадал миньор- борила се е за живота му...И тука един финансист-минансист си позволи да каже, че това е "обикновен" и нищожен труд, който той - виждате ли - не уважавал. Ей, може да си всякакъв, но като не си ...човек..всъщност нищо не си! Е как да уважаваме финансистите?!;)))
Аз лично уча детето си, че срамен труд няма и че трябва да се гордеем с успехите си! Пък и защо да не се похвалим с тях от време на време?! Резултатите са си резултати, а хубавите неща стават все по-малко....
Поздрави,

защо е толкова трудно да кажеш една добра дума или похвала. Особено, когато работата е свършена. Не искам преди да е свършена, искам след. :)). Ама не, никой не цени чуждата работа, вярно е ...