Разклюкарихме се с един приятел сутринта и той ми ръсна следния бисер:
            - Сега вече мъжът не е така зависим от жена си. Може да си занесе дрехите на пералня. Може да си сготви сам и бързо. Може да живее сам. Затова жената трябва да го разбира.

            Аз отговорих многословно и не съвсем цензурно J. Ама много обичам, мъж да ми казва какво трябва да правя, това е почти като всезнаещия клиент, такова настроение вдъхва сряда сутрин J.

            Ама разбира се, че може да живее сам. Даже без да си носи дрехите на пране – просто ще си купи пералня. И да, представете си, и Жената може да живее съвсем сама. Работи, плаща жилище. Могат и двамата сами. А като са решили да живеят заедно да бъдат така добри да се разбират един друг  и двамата.

- Ама не е така, - казва ми той. – Едно време не е било така.

Е добре, едно време... Как можеш да живееш с модела от едно време, ама в това време? Т.е то може ама си е за твоя сметка. Всичко се развива: искаш - не искаш. Забрави, как са живели родителите ти и техните родители – „когато се каляваше стоманата”... Сега има леки аеро сплави биещи стоманата по особено зрелищен начин. И е по-добре да оцениш, че ги има, защото те няма да изчезнат, те са обективна реалност.

            Да, родителите ми живеят на друг принцип. А техните родители на още по друг. И като всички родители смятат, че знаят по-добре от децата си. Какво е хубаво, какво е лошо и кой какво заслужава. Сещам се и за един от вампирите в „Захапи за врата” – Живеем в модерни времена, -казва той - но само след 50 години те не са толкова модерни... Все пак нормалните родители не се опитват да наложат своите разбирания върху околните. Макар че им се иска. И слава богу – защото стъпка по стъпка, модерност по модерност, нещата се променят. И даже хората се променят. Което, разбира се, е важното.
            - Ама ние още си нямаме наш модел. – казва ми той. – Трябва тепърва да си го правим този модел, за съжителство, за връзка, за семейство...
           Изненадка! Представете си, налага се да мислим! Ох, толкова е типично мъжко, че чак е смешно. Защо всички мъже смятат че добрата връзка им се полага по право, че тя пада от небето съвършена, не се променя, и не се гради и развива. Ако кажеш на някой мъж, че има Идеална Сделка, която непрекъснато носи само чисти приходи, веднага ще вземат да се спорят и доказват, че не може. А когато говорят за гаджетата си – изглупяват като малки деца. Те връзките и браковете се пръкват идеални, задълженията разпределени, и всички са доволни от самосебе си... Щот са връзки, а не сделки... Айде бе. Всяко отношение между хората иска труд. Служебно, не служебно, приятелско, любовно – няма отношение без мисъл и компромис. Вложения. Инвестиции J.  Окей понякога трудът е приятен, понякога ти иде отръки, а като те домързи работата - те затрупва... но без него нищо не става. И защо жената трябва да те разбере? Да ти спести малко мислене и мозъчни гънки, да те улесни, да те обгрижи... А мъжът да не разбира, щото не е мъжко да разбираш жени,  щото ходи на работа (нима!), и може (ура какъв подвиг!) сам да си изпере дрешките...

- Ама едно време...

Едно време и в книгите нали.

А ние живеем сега.

ПП:. Стихчето от заглавието е на Стоян Дринов